В единственото останало етническо арменско село в Турция, Вакифли, възрастните хора благодарят на Бог, че никой от тях не е загинал при опустошителните земетресения, които удариха региона. Но те се страхуват за бъдещето на любимия си дом, пише Ройтерс. Тридесет от 40-те каменни къщи в селото, едно- и двуетажни, заобиколени от портокалови и лимонови градини, са силно разрушени, а след третото силно земетресение 130 селяни останаха без ток. Те се събират в чайната, за да намерят подслон и топлина.
„Вакифли е всичко, което имаме, единственото арменско село в Турция. Това е нашият дом. Сърцето ми се къса да виждам това“, казва Масис, 67-годишен пенсиониран бижутер, който се завърна в родното си село след 17 години в Истанбул. „Това село е малко и децата ни предпочитат да живеят в Истанбул… Това е единственият дом, който познаваме. След това бедствие не знам колко време ще отнеме възстановяването на селото. Много се страхувам, че повечето хора ще напуснат и селото ще бъде изоставено“, добави той. Масис, който посочи само първото си име, се закле да остане тук толкова дълго, колкото е необходимо, за да се възстанови.
Вакифли се намира на планината Мусадаг в провинция Хатай, с изглед към Самандаг, град на западния край на дългата граница на Турция със Сирия. Селяните говорят помежду си на местния арменски диалект, известен като арменски на планината Мусадаг, разреден с арабски и турски думи.
Турция е преобладаващо мюсюлманска страна, но има няколко древни християнски общности – намаляващите остатъци от значително население, което е живяло в ръководената от мюсюлмани, но мултиетническа и мултирелигиозна Османска империя, предшественика на съвременна Турция.
Берк Картун, кмет на село Вакифли, каза, че двуетажната му къща е разцепена настрани и той чака строителни инспектори. Няма къде да съхранява ценности от къщата, добави той, отпивайки кафе в хартиена чаша близо до чайната.
64-годишната Армен Хергел каза, че е свикнала да живее в кафенето, където работи малък генератор. Тя го нарича „Хилтън“, но прекъсването на тока в селото се е превърнало в истински проблем. „Имаме нужда от отопление. Опитваме се да се стоплим с чай, но нощите са студени и много страшни в пълен мрак, с постоянни вторични трусове”, разказа жената. Тя била на гости на дъщеря си в Истанбул, когато ударили първите две земетресения. Жената се върнала във Вакифли, за да се възстанови. „Мислехме, че земетресенията са спрели… Тогава в понеделник вечерта имаше трето и разрушенията бяха много по-големи. Сега къщата ни е необитаема и живеем половината време в кафенето и половината – в палатка“, каза тя.
Жени и мъже работят заедно в малка кухня, приготвяйки супа и ориз. Недалеч от покрайнините на селото се издига арменската църква „Света Богородица“. Свещеник Аведис Табасян каза, че третото земетресение е причинило най-много щети. В църквата се срутиха каменните стени, счупен е купелът. Олтарната покривка с бродирани изображения на Мария и Исус е изцапана с парчета боя от тавана. След земетресението на 6 февруари в църквата не е отслужена нито една служба.
