Първата република Армения живя две години, но историята, кондензирана в тези две години, е толкова дълбока, съдържателна, непълно анализирана, че за всеки читател носи всеки път нови пластове, възприятия, символи и идеи.
От друга страна, заслужава да се отбележи, че като правим паралели със събитията от последните години на Армения и историята на Първата република Армения , виждаме, че много реалности се повтарят почти идентично. Враговете продължават да се движат напред с едни и същи идеи, реализират идеите си с едни и същи методи, всичко е едно и също за съжаление е и нашата позиция и възприятия за политиката на вътрешни и външни врагове.
Един от най-сложните етапи на Първата република е последният месец от нейното съществуване, ноември 1920 г. През този месец се случват редица събития , които трябва да се запомнят, защо да не се направят паралели със събитията , които се случват днес ?
През 1920г. Армения беше в трудна ситуация, особено на 14 октомври. На този ден съветското
ръководство взе решение да съветизира Армения. Турците превзеха Карс. Турските войски бяха ангажирани със зверствата в Карс и около 6000 души бяха убити, а още 3000 души бяха пленени. След кървавите събития в Карс, на 18 ноември е подписано споразумение за примирие, което има много тежки условия за Армения .
Поражението във войната и създалата се трудна ситуация накара Хамо Оханджанян, третият министър-председател на Първата република Армения , и неговото правителство да подадат оставка на 23 ноември .
По този повод Симон Врацян по-късно пише: „С подписването на примирието правителството на Оханджанян загуби престижа си в очите на хората. А самото правителство, в частност министър-председателят и военният министър, работеха, за да се освободят от отговорностите си.“ (Симон Врацян, „Република Армения“, Ереван, 1993 г., стр. 517).
На 23 ноември правителството на Хамо Оханджанян подаде оставка, което изрично спомена в текста си, адресиран до парламента: „Започва нов период, ново положение на политическите сили… моето правителство подаде оставка, имайки предвид интересите на републиката“ . В същия ден в парламента се предлага нов кандидат за министър-председател и се извършва избор на нови министри.
„Осъзнавам какво тежко бреме натоварва парламентът на плещите ми. Правителството, което ще съставя, ще бъде успешно, ако страната и върховният законодателен орган на Армения са с него. Вярвам, че с вашата подкрепа и подкрепата на страната ще бъдем способни да преодолеят тази тревожна ситуация, за да излязат с чест“ ( Симон Врацян, „Република Армения“, стр. 520 ).
Точно 24 часа след като беше избран за министър-председател Симон Врацян представя състава на правителството и прави изявление. В това изявление ние забелязваме трудната ситуация на времето, най-трудните проблеми, пред които е изправена Армения и най-важното, факторът на геополитическите сили в основата на тези проблеми.
„Причината за всички бедствия и нещастия, които сполетяха закавказките народи, е империалистическата политика на силните в света, в резултат на която Армения също се превърна в арена на безкрайни и кървави битки. Тази политика изчерпа строителната енергия на Армения Една от последиците от такава политика е неотдавнашната война с всичките й злини, която ще извади страната ни от този политически цикъл от разяждащото влияние на чужди сили“ (пак там, стр. 522).
Въпреки това, както показва историята, правителството на Хамо Оханджанян не успя да освободи страната от ДЕСТРУКТИВНОТО ВЛИЯНИЕ на ЧУЖДИТЕ СИЛИ. В същия ден арменско-турските мирни преговори започнаха в Иджеван, както и съветизирането на Армения.
В нощта на 2 срещу 3 декември в Александропол приключват арменско-турските преговори.
На 2 декември в Ереван е подписано Споразумението за съветизация на Армения, с което Първата република Армения престава да съществува.
З. ШУШЕЦИ