Азербайджанският лидер Илхам Алиев направи поредно посещение в окупирания Нагорни Карабах. Като част от пътуването Алиев откри хотели, инспектира съоръжения, а също така участва в полагането на „парк на победата“ в окупирания Степанакерт. Неслучайно церемонията по полагането на основите на „парка” се провежда на 19 февруари и е съвсем очевидно на коя дата е посветена.
На 19 февруари се навършват 21 години от жестокото убийство на арменски офицер от азербайджански престъпник. През февруари 2004 г. в Будапеща се проведоха курсове по английски език в рамките на програмата на НАТО „Партньорство за мир“. В тях са участвали арменски и азербайджански офицери, включително бъдещата жертва Гурген Маргарян и неговият убиец Рамил Сафаров. В нощта на 19 февруари Сафаров влязъл в незаключената стая и насякъл с брадва спящия Гурген Маргарян. След това Сафаров се опитва да убие втория арменски офицер Хайк Макучян. За щастие опитът е неуспешен – вратата на стаята е заключена.
На 13 април 2006 г. Сафаров, с усилията на арменския адвокат Назели Варданян, беше осъден от съд в Будапеща на доживотен затвор без право на замяна за 30 години. В съда Сафаров променя показанията си и се оттегля от първоначалните си показания, позовавайки се на лошото владеене на руски и английски.
По време на посещение в Ереван през 2008 г. тогавашният унгарски външен министър Кинга Гонц, отговаряйки на въпрос за възможността Сафаров да се върне в Азербайджан, отбеляза, че такава възможност съществува, но Унгария няма такова задължение. „Действията на Рамил Сафаров бяха шок за унгарската общественост. Има възможност за връщане на Сафаров, но Унгария няма такова задължение. Всички въпроси, свързани със Сафаров, ще бъдат взети много сериозно. Най-важният въпрос е дали Сафаров ще излежава доживотна присъда в Азербайджан или не“, каза министърът.
Няколко години по-късно властите на тази страна, представлявани от премиера Виктор Орбан, сключиха сделка с властите на Азербайджан. Позволявайки си да бъде подкупена с азербайджански нефтодолари, Унгария замени концепцията за справедливост и законност за незабавна печалба. Рамил Сафаров е върнат в родината си, откъдето веднага е освободен и издигнат в ранг на герой. На същия ден, 31 август 2012 г., Армения прекрати дипломатическите отношения с Унгария.
Азербайджанските власти не само компенсираха Сафаров за „нанесените щети“ – под формата на апартамент и титла – но и го издигнаха в ранг на национален герой. Въпреки това Европейският съд по правата на човека не намери пряка връзка между държавата Азербайджан и действията на Сафаров. И лично Сафаров, и азербайджанските власти остават напълно ненаказани.
На 10 октомври 2012 г. делегация от унгарски интелектуалци посети гроба на Гурген Маргарян . Учителят, журналист и издател Габор Деак, пасторът Габор Ивани, историкът, политически анализатор Золтан Биро и машинният инженер Рудолф Унгвари пристигнаха в Ереван, за да се извинят за действията на унгарските власти, които екстрадираха Рамил Сафаров в Азербайджан.
През декември миналата година Комитетът на министрите на Съвета на Европа, като част от наблюдението на изпълнението на съдебни решения, публикува друго решение по делото Макучян и Минасян срещу Азербайджан, което се отнася до убийството на арменския офицер Гурген Маргарян от азербайджански войник в Будапеща през 2004 г., съобщиха от пресслужбата на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Подчертавайки важността на решението на Европейския съд по правата на човека, Комитетът на министрите на СЕ изложи следните искания: Четири години след решението на ЕСПЧ азербайджанските власти не са изпълнили отделните мерки от решението. Комитетът повтаря призива си за незабавно плащане на разходите на ищците и изисква доказателство, че писмата за помилване, публикувани на уебсайта на президента на Азербайджан, са премахнати. Комитетът припомня, че виновните за подобни тежки престъпления трябва да бъдат лишени от право да заемат публични длъжности. Отново настоява за изясняване на законосъобразността на другите привилегии, предоставени на Сафаров.