Тази година смятаме, че факелното шествие е по-важно от всякога, защото се провежда в ситуация, в която фактът на геноцида до голяма степен се поставя под съмнение, когато се правят изявления, които не сме предполагали, че могат да направят представители на арменската държава. Това каза днес, 21 април, в разговор с журналисти в Народното събрание Кристине Варданян, депутат от фракцията „Армения“.
„Когато Никол Пашинян и Арарат Мирзоян заявяват, че преследването на международно признаване на геноцида не е сред техните политически приоритети, ние винаги разглеждаме въпроса за премахването на Декларацията за независимост от преамбюла на Конституцията в контекста, че тя пречи на Азербайджан, тъй като в нея има точка, че хората в Арцах изискват да подкрепят правото на самоопределение, но Декларацията за независимост също е проблемно за Турция, тъй като в нея се посочва, че Република Армения подкрепя процеса на международно признаване на геноцида, извършен в Западна Армения. С други думи, премахването на Декларацията за независимост от преамбюла на конституцията е искане както на Азербайджан, така и на Турция“, каза той.
Опозиционният депутат постави въпроса дали в Република Армения са организирани събития преди 110-ата годишнина от геноцида. „Възниква въпросът: няма ли какво да кажем или изпратим на Турция? Тъй като не знаем за нито едно държавно събитие, смятаме, че факелното шествие е мястото, където обществото ни може да отговори до голяма степен на тази политика, независимо дали е съгласно или не“, каза той.
На въпрос дали и тази година ще горят турското знаме, Кристине Варданян отговори: „Честно казано, никога не съм разбирала хората, които се отнасят с такова състрадание към знамената на Турция и Азербайджан при тези обстоятелства. Това е политическа акция. Турската държава е създадена, включително и на основата на арменския геноцид, и е запазила същата символика. Сега си представяте, че Германия запазва символиката на фашистка Германия. Азербайджан извърши геноцид в Арцах. Сега задавам въпроса: основателна ли е загрижеността за тези знамена или не?“
На въпрос каква е ползата от изгарянето на знамето, каква е ползата от това за решаване на проблемите ни, тя отговори: „Познавате ли човек или политическа сила, която казва, че ще решим проблем с изгаряне на турското знаме или с политически митинг? Не съм срещала някой, който да каже, че с политическо действие или изразяване на позиция ставаме по-силни, превъоръжаваме армията, връщаме загубеното, освобождаваме окупираните територии. Не е в това проблемът, проблемът е в изразяването на позицията. Например, не мисля, че след признаването и репарациите на Турция някаква група или млади хора в Армения дори ще изгорят знаме. Възприемам това като израз на политическа позиция“.