Политическият анализатор Хрант Мелик-Шахназарян пише: „Сигурен съм, че процесът срещу 18-те праведници ще бъде обсъждан от нашето общество дълго време. Адвокати, журналисти и правозащитници вече се изказаха и продължават да говорят за беззаконията, случващи се пред очите ни, които превърнаха този процес в истински фарс още от самото начало. За съжаление, вече е ясно, че справедливост в този съд няма да бъде възтържествана. Честно казано, не очаквах друг начин на действие.
И въпреки че това „изпитание“ е всичко друго, но не и изпитание, то е довело и до редица важни открития, които определено трябва да бъдат записани:
а. Твърденията на властите за подготовката на тероризъм от активистите на „Свещената борба“ бяха просто смачкани. Никол може само да храни вахагналексанците и арсенторосийците с тази история. Всеки, който има дори и най-малка капка разум, морал и логика, никога повече няма да повярва, че Баграт Сърпазан и неговите поддръжници са имали подобно намерение.
б. Обществото беше просто шокирано от неморалното поведение на съдията и обвинителите. Нашият народ просто не вярваше, че такива хора наистина съществуват, че са истински, а не са плод на някакво болно въображение. Народът видя облика на днешното правосъдие и се ужаси.
в. Гражданите на Република Армения разбраха, че в лицето на архиепископ Баграт и останалите 17 праведници това правителство съди самия арменски народ, включително неговото духовенство, войници и опечалените родители.
г. Властите изпращат много ясно послание както към политическото поле, така и към целия народ: отсега нататък това ще бъдат правилата на играта. Всички приказки за върховенство на закона вече са излишни. Само волята на Никол е определяща в страната. И единствената работа на служителите на реда и съдиите е да прилагат тази воля, като механично вземат незаконни решения.
д. Политическите и обществените ресурси за справяне с всичко това все още са в състояние на недостиг.
е. Така наречената международна общност не се интересува какво се случва в Армения. Тя се интересува само от едно нещо в нашата страна: турско-азербайджанския коридор, за да го гарантира, тя не само се съгласява с плана на Никол да превърне Армения в диктатура, но и го подкрепя в това начинание.
ж. Най-важното е, че Баграт Сърпазан и останалите 17 праведници, седнали на стола на обвиняемия, имат по-голямо влияние върху обществените настроения и политическите процеси, отколкото останалите участници в процеса, тези, които го следват, и тези, които си греят ръцете върху него. Причината е проста: те са праведници, говорят езика на истината, идеологически са настроени, готови са на жертви, знаят какво и защо правят. Междувременно противоположната страна е напълно лишена от доказателства.
Следователно, победата е неизбежна.“