Никол днес беше отчасти честен, формулировката „Аз съм правителството“ беше не само диагноза за безнаказана арогантност, но и за крещящия авторитаризъм, бушуващ в страната. За това написа на страницата си във Facebook Армен Ашотян, заместник-председателят на Републиканската партия на Армения.
„Като цяло, манията му по лъжата се трансформира: ако преди е лъгал за миналото, настоящето и бъдещето, то от няколко седмици насам разкрива почти всичките си карти, поне що се отнася до миналото (вижте съобщението от 23 август).“
Обаче неговата искреност не е пълна в подобна самозабравяща се арогантност. Би било още по-честно да повтори не мисълта на Луи XIV („Аз съм държавата“), а тази на XV: „След мен дори потоп“, защото той говори за нашия народ и държава именно на този принцип.
В същото време примерът с онези френски крале не е съвсем подходящ, защото ако те са били просветени, то Никол е факелоносец на мрачния абсолютизъм.
Що се отнася до фантазията за „отрязване на политическите езици на Серж Саргсян и Кочарян на изборите от народните ръце“, от една страна е радващо, че този път той се опитва да се облегне на гърба на арменския, а не на азербайджанския народ.
От друга страна, тази „надежда“ е много странна, защото в реалния живот същите хора изразяват такива фантазии за него, че дори най-корумпираният уебсайт няма подобни видеа в категориите си.
Никол, правителството, да, си ти, но държавата не е твоя, тя е наша, тя е моя, тя принадлежи на арменците“, пише той.