Вестник „Пасд“ пише: „ Както е известно, Католикосът на всички арменци Карекин II замина за Ватикана на официално посещение на 15-16 септември. Негово Светейшество проведе среща и личен разговор с папа Лъв XIV, както и с кардиналите, отговорни за редица ватикански структури.
Прави впечатление, че наред с други въпроси, според официалния доклад, Негово Светейшество е повдигнал специално въпросите за защита на правата на арменците от Арцах, лишени от родината си, за опазването на духовното и културно наследство на Арцах и за освобождаването на военнопленници и държавници, държани в затвори в Азербайджан.
За какво свидетелстват както официалното посещение на Негово Светейшество, така и съдържанието на обсъжданите по време на срещите с ръководството на Католическата църква по време на това посещение въпроси? Първото нещо, което веднага привлича вниманието, е, че позицията на Арменската апостолическа църква по въпросите за опазването на духовното и културно наследство на Арцах, правата на арменците от Арцах и завръщането на арменците, държани в плен от Баку, остава непоклатима и ясна. И това е въпреки бруталната кампания, клеветническите и пропагандни сплашвания, както и преките политически преследвания, водени от правителството на Пашинян срещу Арменската апостолическа църква?
Второ, виждаме, че в условията на управление, което е подкопало арменските интереси, именно Арменската апостолическа църква е поела върху себе си функцията, така да се каже, да защитава арменските интереси по свой собствен начин. Това не е добър ден, за съжаление. Не е добър ден за нашата църква, но… и за нашата държава и държавни институции.
Всичко това подсказва, че: трето: атаките на властите срещу Арменската апостолическа църква ще продължат още по-интензивно и ние трябва да бъдем максимално подготвени за това. Факт е, че Пашинян очевидно се провали във войната, която обяви срещу Църквата и висшето духовенство, поне в този отминал „етап“. И е ясно, че той търси отмъщение, търси нови „инструменти“. И по пътя той и неговият „екип“ се опитват да намерят отлъчени или наказани „свещеници“, които използват за свои цели, на първо място, за да дискредитират Арменската апостолическа църква. Едва са намерили 1-2 и ги използват колкото имат власт.
Тук трябва да се подчертаят особено единството и високото ниво на съзнание на духовенството на Арменската апостолическа църква. Особено трябва да се подчертае и непоколебимостта на мнозинството от нашите политически сили, т.е. националния, продържавен сектор (което означава политическото поле без Граждански договор и сателитните й звена) и съзнателния сегмент от обществото, да застанат до Арменската апостолическа църква.