Вестник „Пасд“ пише: „Онзи ден Пашинян направи впечатляващо изявление от парламентарната трибуна. Според него, Католикосът на всички арменци Карекин II отдавна е свален от трона и вече не е духовник. Това е интересна новина: всъщност премиерът е започнал да детронира Католикоса. И не е ли вярно, че според устава на нашата двехилядолетна, една от най-старите църкви в света, подобни процеси могат да се случват само чрез вътрешноцърковно събрание. Пашинян може да отстрани Католикоса със същия успех, с който може да отстрани Доналд Тръмп от поста президент на САЩ. Като цяло това прилича на опит за управление на света без лекарско наблюдение.
Тъй като не е в състояние да повлияе на устава и основите на Църквата и само разсмива арменския народ с изявленията си, той е избрал друг път: опитва се да унищожи самата Арменска апостолическа църква, въпреки устава, който е недостъпен за него. За щастие, опитите му да посее раздор сред духовенството не дават плод.
Духовенството не се присъединява към изпълнената с омраза страна, независимо колко усилено се опитва.
Единствената жертва на пропагандата на Пашинян е „отец Арам“ от Ованаванк, обиден и объркан от властите. Той е лишен от религиозния си сан, откраднал е ключовете от храма и се опитва да убеди вярващите да участват в ритуалите в негово присъствие. Хората обаче избягват това: никой не иска да се жени или кръщава от низвергнат свещеник. Все едно да се проведе церемония от служител на бензиностанция. Всички разбират, че Пашинян ще си тръгне догодина, а предпазливите погледи на съседите към кръстените или венчаните от бившия духовник ще останат до края на живота им. Така „отец Арам“ е спечелил само топлите симпатии на азербайджанските медии, като се е свързал с Пашинян.
Самият Пашинян ще пътува до Ованаванк в неделя, за да подкрепи бившия духовник. Това ще осигури полицейската подкрепа на Степан Асатрян (бивш „отец Арам“) и ще му позволи да остане известно време в окупирания храм. Пашинян обаче не може да направи Асатрян отново духовник. И вместо вярващите в Ованаванк ще се появят хора, доведени от премиера.
Примерът с „дер Арам“ ясно показа, че контактът с представители на антиарменското правителство, като Пашинян, е неприемлив за духовенството, дори ако има обиди към църковното ръководство, а властите предлагат многобройни „награди“. Този път води до лудост и загуба на идентичност.
За съжаление, правителството разполага с много инструменти за натиск върху Църквата. Например, на 22 октомври Пашинян заплаши да отнеме от Църквата някои храмове и манастири, които бяха прехвърлени на Арменската апостолическа църква за безплатно ползване, но всъщност са записани в баланса на правителството. Възможно е след Ованаванк и други храмове да бъдат изпразнени и там вече да няма духовници. Чудя се дали самият Пашинян планира да извършва ритуали там, или ще ръкоположи някакъв свещеник?
Съдейки по последните атаки срещу Католикоса, е очевидно, че Пашинян просто търси извинение да нанесе нов мощен удар на Ечмиадзин, използвайки административен ресурс. Опитът обаче показва, че значителна част от силовите структури отказват да участват в подобни светотатства. Вярно е, че в правителството има групи, които се възползват от авантата: маргинали, силовици в цивилни дрехи, бивши затворници, които не се страхуват да се изцапат и с удоволствие се представят като „загрижени граждани“ в проправителствени акции, включително насилствени. Но маргиналите са си маргинали: ползата е малка и истински загрижените граждани лесно ги преодоляват. Самият Католикос обяви, че ще продължи да ръководи църковните дела, дори от затвора.
Какво можете да кажете? В тези трудни времена, повече от всякога, е очевидно, че Арменската апостолическа църква е източник на достойнство. Тя е единна и единодушна, силна е и никой безбожник не може да я разклати или раздели. Пашинян скоро ще стане нещо от миналото, а Църквата ще остане непоклатима, каквато е била в продължение на хиляди години.“