Изследователи от Лабораторията по токсикологични изследвания на Института по физиология „Левон Орбели“ към Националната академия на науките са разработили антидот за отровата на гюрза. Разговаряхме с Арсен Кишмирян, научен сътрудник в института и кандидат на биологичните науки, за подробностите .
– От началото на 2010-те години се говори, че искат да разработят противоотрова за отровата на гюрза. Изглежда, че вашият екип е успял. Можете ли да разясните как сте се сдобили с противоотровата?
– Честно казано, моята шефка, Найра Айвазян, беше първата, на която ѝ хрумна подобна идея, когато научихме, че за съжаление в нашите лечебни заведения няма висококачествен антидот срещу отровата на гюрзата. Това беше през 2018 г. А след 1,5 години вече бяхме получили прототип срещу отровата на подвида гюрза, срещащ се в Република Армения.
– Не е ли правено някакво проучване преди това?
– Може би не.
– По какво се различава нашият местен антидот от узбекския?
– Като цяло има много отровни змии. Основните принадлежат към две семейства: аспиди и усойници. Имаме само четири представителя на семейство усойници: нашият подвид гюрза, степната усойница, Даревската усойница и арменската усойница. Последните три са вписани в Червената книга, редки са и почти не представляват опасност, докато подвидът гюрза се среща навсякъде в Армения.
Гюрзата е вид пепелянка, която има 5 подвида. Подвидът „Macrovipera lebetina obtusa“ (Macrovipera lebetina obtusa) е широко разпространен в Армения. Той обхваща най-голямата географска област, от Северен Кавказ до Ирак, от Индия до Турция. А отровите на тези подвидове са доста различни една от друга. Компонентите на нашата и узбекската са доста различни, следователно, антидотът, получен от тях, не е толкова ефективен в случай на ухапване от подвида гюрза, живеещ в нашата страна.
Противоотровата е лекарство, получено от чуждо животно, а узбекската има и компоненти срещу отровата на други змии: тя е срещу отровата на три змии и е по-тежка. За тази цел си поставихме за цел да получим местна противоотрова срещу нашия подвид, която да е ефективна и по-малко имуногенна, тоест нашият имунитет да се бори по-малко с нея и да не възникват усложнения. Започнахме работа през 2018 г., а през 2019 г. вече имахме прототип. Получихме тази противоотрова, или по-скоро противоотровния продукт. Все още няма производство, да се надяваме, че един ден ще има.
Трябва да спомена, че през 2020 г., чрез грант от Държавния комитет по наука, разширихме и задълбочихме изследванията си и сега имаме сравнително висококачествен продукт против отрова.
– Значи, приключихте с всичко, остава само производство?
– Нека накратко ви представя какво представлява противоотровата. Методологията за получаване на противоотрова срещу змийска отрова е разработена още в края на 19 век и не се е променяла повече от 100 години. Това, което правят, е да инжектират отрова на експериментално животно в нарастващи дози и имунитетът на животното произвежда имуноглобулини, вещества, които неутрализират компонентите на отровата. Инжектираме отровата на животното в нарастващи дози, след което събираме кръв, отделяме серума от нея и имуноглобулините от серума. Следващият етап е да се оцени ефективността на този продукт върху животните.
– Тествахте предимно овце, защо?
– Започнахме със зайци, след което преминахме към овце. В света противоотровите за змийска отрова се получават от овце или коне. Конят е едро животно, могат да се получат повече продукти, но за нас овцете бяха по-изгодни при сегашните условия. Експериментите провеждахме основно върху овце, по-специално овни.
Нашият продукт е сравним по качество и антитоксичен потенциал с готовите европейски продукти. Организирането на производството е доста сложно и изисква финансови ресурси.
– Антидотът се предлага в две форми: прах и разтвор . Каква е разликата?
– В прахообразна форма е дехидратиран. Произведеният антидот може да не поддържа температурата или студената верига по време на транспортиране, за да достигне окончателно до болницата или до ухапания от змията човек. За тази цел е необходима студена верига, за да не се променят качествените свойства. Поради тази причина те често са дехидратирани, а това е най-доброто условие за транспортиране. Преди употреба може да се разтвори с подходящ физиологичен разтвор и да се инжектира в пострадалия.
– Доколкото знам, на узбекистанеца се инжектират 5 дози, а на арменеца?
– Зависи коя част от тялото ухапва змията, колко е голяма змията и може да се използват от един флакон до няколко флакона. Като цяло, в случай на отравяне, причинено от ухапване от змия, не е възможно да се каже точно колко флакона с противоотрова ще бъдат използвани. Въз основа на здравословното състояние на жертвата се решава дали да се използва повече или не. Не е ясно дали се използват 3, 4 или 8 флакона. Зависи от ситуацията.
– В какви случаи змиите хапят хора?
– Когато човек представлява опасност. Змийската отрова е ценно вещество за нея. Тя се храни с тази отрова. Отровата ѝ е необходима главно, за да хване и да се храни с плячката си, и ако всеки път хаби тази отрова, може да не убие плячката си на следващия ден и да умре от глад. Нуждае се от енергия. Змията хапе, когато бъде настъпена или небрежно стъпкана. Тя няма спонтанно да каже: „Това е човек, ще го ухапя.“
– Гюрзата по-често срещана ли е в градска среда или в планински райони?
– Гюрзата е широко разпространена в цяла Република Армения. Среща се главно в долините. Много от тях има в долината Храздан.
– Имате ли идеи за получаване на лекарство от змийска отрова?
– В института има лаборатории, които разработват продукти за грижа. Змийската отрова съдържа не един, а много пептиди и протеини. Например, отровата на подвида гюрза съдържа повече от 30 компонента и това е, което я отличава от другите подвидове гюрза, които ние нямаме.
– Говори се, че учените са решили, че вече няма нужда да се тестват животни. Какво ще се случи в този случай на терен?
– Те се опитват да намалят максимално броя на използваните животни. Разработват се компютърни методи и видове моделиране. Няма да има пълно изоставяне на животинските модели. Също така се опитваме да използваме животните разумно.
Ани КАРАПЕТЯН, 168.AM