Политологът Сурен Суренянц пише:
Говорителят на азербайджанското външно министерство Айхан Хаджизаде заяви вчера, че връщането на три села в района на Газах и село Карки в Нахичеван винаги е било един от основните приоритети на Баку. Според него този въпрос трябва да бъде решен в рамките на демаркационните комисии.
Всъщност това не е демаркация, а преначертаване на границите, където Баку се опитва да придаде правна форма на своите максималистични искания. Азербайджан не крие, че мирен договор е възможен само ако Армения изпълни всички негови условия, независимо от тяхното съдържание.
Пашинян написа днес на страницата си в Telegram, че в резултат на демаркацията Армения трябва да върне Арцвашен и други окупирани територии. Това твърдение обаче всъщност не е опит за връщане на Арцвашен, а опит за създаване на илюзията за реципрочност. Темата за Арцвашен никога не е била в дневния ред на преговорите (поне според възприятието на Азербайджан), докато въпросът за анклавите отдавна е включен в списъка с искания на Азербайджан.
Следователно можем да заключим, че Пашинян или вече е дал съгласието си, или просто се е отказал от съпротивата. Връщането на анклавите може да се превърне в катастрофа за сигурността и институциите на Армения.
Това означава:
● Възстановяване на правното и физическо присъствие на Азербайджан в Армения,
● нестабилност на границите и логистични рискове,
● Преместване на конфликта на територията на Армения, поставяне на мини в основите на държавността.
Това не е визия за мир, това е нов механизъм за азербайджански контрол под името мир.
Междувременно, подобна унизителна перспектива имаше алтернатива.
Ако Армения имаше адекватно и силно правителство, можеше да избере различен път.
● или опция за размяна: Арцвашен в замяна на четири анклава,
● или замразяване на въпроса, докато се формират механизми за доверие между Армения и Азербайджан.
Това биха били решения в полза на държавата, без никаква загуба на суверенитет.
Но настоящото правителство е избрало пътя на компромисите, а не на достойните преговори.
Правителството, което говори за мир, всъщност води васална политика.
„Мирът“ на Пашинян се превърна в средство за обслужване на дневния ред на Азербайджан, където всяко ново искане се представя като „цената на мира“.
Източник: Panorama.am