Вчера се проведе второто заседание на експертната комисия към Министерството на образованието, науката и културата на Република Армения, по време на което, наред с други паметници, беше обсъден и въпросът за опазването на църквата „Света Богородица“ (държавен индекс: 5.85.7) в село Шамут, област Лори на Република Армения.
От Националния институт за изследване на историческото и културното наследство (ННИЦА) съобщиха на NEWS.am , че експедиционният екип на Центъра за изследване на историческото и културното наследство (Армен Асатрян, Армен Топлагалцян) по време на проучванията си в село Шамут е установил, че църквата „Света Богородица“, построена през 17 век, не е запазена, тъй като според местните жители тя е била в порутено състояние през 20-те години на миналия век и е била превърната в училище.
Според архивни сведения, през 1947 г. археологът Ховсеп Йегиазарян посещава Шамут и пише: „В селото се намира църквата „Света Богородица“, построена през XVII век, а около нея се простира старо гробище с издълбани хачкари. Както църквата, така и гробището са в напълно разрушено състояние“ (АНЦ, ф. 1063, ц. 1, гл. 1124, т. 74).
По-късно, на 24 април 1968 г., А. Енгоян съставя удостоверението на църквата „Света Богородица“, въз основа на труда на Х. Йегиазарян „Паметници на Алавердския регион“ (Ереван, 1952 г., стр. 51) (НАА, ф. 1063, том 1, том 1572, стр. 1-3).
По време на съветската власт на мястото на църквата „Свети Аствацацин“, която в момента е в руини, е функционирало училище. В оцелелите стени на училището са поставени редица счупени фрагменти от хачкар. Голям фрагмент от хачкар, датиран от 13 век, е поставен в двора на училищната сграда, за което има сертификат (5.85.7.1.1). Той се е намирал в гробището около църквата, което също е разрушено. На изток от църквата се е намирала пресата за маслини на селото, от която са оцелели само два камъка за маслини, разположени край пътя.
Армен Саргсян пише в книгата си „Шамут“ (Ереван, 2025): „Камбаната на Шамут, чийто звук, според разказите на старейшините, е бил най-мощният в онази епоха, е служила на училището след разрушаването на църквата“ (стр. 248).