„След изборите на 7 юни навлязохме в безпрецедентна реалност, която изисква решение. Простото забравяне за това, игнорирането му няма да проработи. Въпросът за прегласуването в три избирателни района изисква решение, защото не става въпрос само за три района и не става въпрос само за партия „Просперираща Армения“. Това е много по-дълбок въпрос. В навечерието на обжалването в Конституционния съд ще се опитам да изясня няколко въпроса“, пише Елинар Варданян, депутат от Народното събрание и кандидат за депутат от избирателната листа на партия „Просперираща Армения“.
Според нея това е атака срещу демокрацията: „Източникът на власт е народът, а не Ваагн Овакимян. Когато въпроси, засягащи резултатите от изборите, се решават по начин, който лишава избирателите от възможността да изразят отново гласа си, доверието в самата демократична система е изложено на риск. Въпросът не е само за три избирателни секции или няколко хиляди гласа; въпросът е в готовността на държавата да уважава или игнорира волята на гражданите. Ако гласът на избирателя може да стане второстепенен спрямо административните решения, това вече е катастрофа за демокрацията.
Единственото законно решение на тази ситуация е провеждането на повторно гласуване в три избирателни секции, както се изисква от закона.
Когато резултатите от гласуването в три избирателни секции бъдат обявени за невалидни, единственото решение според закона и демократичната логика е прегласуване, а не политически тълкувания, не преценка на длъжностни лица, нито недовършени правни обосновки, а прегласуване. Гласът на всеки гражданин трябва да бъде правилно отразен в крайните резултати. Не е вина на гражданина, че ЦИК не е в състояние да организира нормални избори. Същността на проблема е, че в една демократична държава стойността на гласа на гражданин не може да се определя от тълкуването на административен орган.
Кои сили да бъдат в Народното събрание, трябва да се решава изключително от избирателите, а не от Ваагн Овакимян.
Съставът на Народното събрание трябва да се формира изключително от резултатите от гласуването на гражданите. Никое длъжностно лице няма право да влияе с решенията си кои политически сили ще се явят в парламента и кои не. Когато решения, които засягат резултатите от изборите, се вземат, без отново да се питат избирателите, неизбежно се създава впечатлението, че волята на народа се заменя с длъжностно право на преценка.
И тук възниква основният въпрос: властта в Армения принадлежи ли на народа или на група чиновници, които решават кои гласове са важни и кои не? Недопустимо е крайният резултат от изборния процес да се определя не на урните, а в кабинетите на длъжностни лица. Недопустимо е волята на хиляди граждани да бъде игнорирана само защото тази воля може да е неудобна за правителството.
Този въпрос не е за една партия или за един изборен резултат. Става въпрос за бъдещето на Армения и нейната демократична култура. Ако днес приемем, че съдбата на гласовете на гражданите може да се реши без тях, то утре това ще се превърне в рутина при всякакви избори.“