„Какъв геополитически вектор трябва да избере Армения?“, пита Едуард Шармазанов, член на Върховния орган на Републиканската партия на Армения. Той отбеляза, че мнозина смятат, че Граждански договор е избрала пътя на интеграция със Запада, но има и мнение, че настоящият режим не е избрал нито Запада, нито Русия.
„Като се имат предвид събитията от последните години, не е неразумно да се предположи, че арменските управници са избрали пътя на по-тясно сближаване с Турция. Само няколко месеца след края на катастрофалната 44-дневна война, Пашинян обяви, че „получава положителни сигнали от Турция“. След това заяви, че не се чувства зле, когато хората го наричат турчин.
Тези изявления бяха последвани и от конкретни действия. Първо, ръководителят на арменското външно министерство беше изпратен в Турция, а след това в встъпването в длъжност на Ердоган участва самият Никол Пашинян, който още през есента на 2020 г. заяви в интервю за престижния канадски вестник „The Globe and Mail“: „Изминаха сто години и Турция се завърна в Южен Кавказ, за да продължи арменския геноцид“.
В същото интервю лидерът на управляващия екип заяви: „Терористи, внесени от Близкия изток, се бият на страната на Азербайджан под егидата на Турция.“ И говорейки за евентуално прекратяване на огъня, Пашинян отбеляза: „Прекратяване на огъня може да бъде установено само ако Турция бъде отстранена от Южен Кавказ“.
Какво се промени в турската политика?
Защо Пашинян смяташе Турция за потенциална геноцидна държава през 2020 г. и призоваваше за отстраняването ѝ от Южен Кавказ, докато години по-късно здраво държеше книгата на Ердоган за регионалния световен ред до гърдите си?
Каква е причината владетелят на Армения и някои от неговите съотборници да правят противоречиви и неприемливи изявления относно Декларацията за независимост на Република Армения, Арменския геноцид, Съвета на Западна Армения и Арарат?
Стигна се дотам, че по време на една от пресконференциите ръководителят на Граждански договор по същество смяташе заплахата за сигурността на Армения не Турция, а „руското военно присъствие“. Заслужава да се отбележи тук, че според историческите и дипломатически факти Турция е била близо до започване на военни операции срещу Армения три пъти през 1992-1993 г. И според същите тези факти, единствено заради твърдото поведение на Русия, турският елит се е отказал от намерението си да „нанесе умерен удар на Армения“.
Необходимо е ясно да се осъзнае, че заплахата за Армения остават Азербайджан и Турция. Пред лицето на подобна заплаха, политическата късогледство доведе до турско-азербайджанския дневен ред. Съществува мнение, че рязкото и непропорционално нарастване на влиянието на Турция би могло да бъде от полза и за Запада, тъй като в подобна ситуация позициите на Русия отслабват. Не е тайна, че Западът иска региона без руснаците, Русия иска да запази позициите си или да регистрира възможно най-малко загуби, Турция иска да осигури влиянието си в Армения, а Азербайджан иска да получи т. нар. „Зангезурски коридор“ и да постигне анулиране на Декларацията за независимост на Република Армения.
И какво иска арменското правителство? Да запази и защити собствената си власт на всяка цена – това е единствената им цел. Според нас отхвърлянето на Декларацията за независимост на Република Армения е неприемливо. Това би бил срамен удар по суверенитета на Република Армения“, пише Едуард Шармазанов.