Армения вероятно няма да инициира самостоятелно оттегляне от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), очаквайки Русия да предприеме тази стъпка, ако е необходимо. Грант Микаелян, научен сътрудник в Кавказкия институт, предлага този сценарий, съобщава „Комерсант“ .
Според него Ереван е заинтересован да прекрати участието си в организацията, но не иска да поеме отговорност за първата стъпка поради възможните политически последици. Тази позиция е косвено отразена в последните изявления на арменския премиер Никол Пашинян, според автора на статията Егор Парфенов. Като пример той посочи изявлението на Пашинян, че няма да възрази срещу изключването на републиката от ОДКС по инициатива на Русия: „Ако искат да ни изключат, нека го направят.“ Премиерът обаче подчерта, че Ереван не бива да заплашва с евентуално изключване от организацията.
Армения преустанови участието си в ОДКС през февруари 2024 г. Арменските власти обясниха това, позовавайки се на Русия и неизпълнението на задълженията на организацията към републиката на фона на конфликта с Азербайджан. На 16 септември секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу обвини Ереван в консуматорско отношение към ОДКС. Според него арменските власти едновременно се стремят да разширят сътрудничеството си с НАТО.
Микаелян смята, че самостоятелното излизане от ОДКС може да доведе до политически разходи за Ереван. Ако обаче Москва инициира изключването, Армения би могла да избегне някои от тези последици. „Очевидно е, че настоящото правителство в Ереван е напълно готово да направи това и иска да го направи, но не иска да бъде инициатор“, каза експертът.
Отношенията между Москва и Ереван също се обтегнаха през последните години поради външната политика на Армения. Ереван многократно е заявявал желанието си за по-тясно сътрудничество с Европейския съюз и е обмислял възможността за членство в ЕС. Москва обаче е посочила несъвместимостта на подобен курс с участието на Армения в Евразийския икономически съюз и е призовала арменските власти да определят посоката на външната си политика.
Политологът Александър Тевдой-Бурмули смята, че Русия, въпреки кризата в отношенията, е заинтересована от поддържане на военни и политически връзки с Армения и е малко вероятно да бъде първата, която ще ги прекъсне. Той добави, че Ереван също все още не е направил окончателен избор, така че настоящата ситуация може да се характеризира като временна.
Допълнително напрежение в отношенията възникна през лятото на 2026 г., след като Русия наложи ограничения върху вноса на редица стоки от Армения, включително цветя, плодове, млечни продукти и минерална вода. От 15 до 25 септември доставките на руски газ за републиката бяха временно спрени. Операторът на газопровода обясни това с планови ремонтни дейности.