На 20 февруари 1988 г. Съветът на депутатите на НКАО приема решение да подаде молба до Върховния съвет на СССР за присъединяване към Арменската ССР. Това решение е последвано от масови, мирни митинги и демонстрации в Ереван, Степанакерт, както и в различни региони и големи градове на Армения и Арцах. Проведените демонстрации са наистина безпрецедентни по своя мащаб. Ситуацията е особено изострена на 27-29 февруари същата година, когато в Сумгаит се извършват масово, организирано насилие и убийства, довели до смъртта на голям брой арменци.
Естествено, случващите се събития бяха в светлината на прожекторите на Москва и именно по това време Михаил Горбачов изключи възможността за промяна на границите между републиките. Още през март Москва обяви, че е готова да предостави икономическа, инвестиционна и друга помощ на автономната област Нагорни Карабах. Кризата обаче се задълбочаваше и беше ясно, че регионът, който се готвеше за голяма експлозия, не можеше да избегне погледа на Централното разузнавателно управление на САЩ.
На 20 април 1988 г. на директора на ЦРУ на САЩ е представен доклад за ситуацията в Армения и Арцах, какво иска арменският народ и какви стъпки предприема Москва в тази ситуация.
Докладът анализира събитията от февруари и март 1988 г. и също така прогнозира какви последици би могло да има всичко това за политическото бъдеще на Михаил Горбачов, независимо дали проблемът бъде решен или не. По-долу е докладът в пълен текст:
Директор на Централното разузнаване,
Национален разузнавателен съвет
20 април 1988 г.
МЕМОРАНДУМ
От: Чарлз Е. Алън, служител на Националното разузнаване за предупреждения
Тема: Предупредителни доклади за март 1988 г.
Резултатите от усилията на Москва да предотврати пробуждането на националното самосъзнание в Закавказието и да си възвърне контрола над ситуацията оказват съществено влияние върху подготовката за предстоящия пленум на Централния комитет по междуетническите въпроси.
Разузнавателната общност е уверена, че Москва няма да изпълни изискванията за официално анексиране на Нагорни Карабах към Армения. Вместо това, прогнозира общността, Москва вероятно ще направи редица отстъпки в културния и образователния сектор. Тези стъпки може да са достатъчни, за да се овладее настоящата криза. Въпреки че остава възможността за по-нататъшно насилие, силите за сигурност вече са по-ефективни в контролирането на тълпите.
Ръководителят на Националната разузнавателна служба за СССР обаче смята, че тази относително оптимистична прогноза може да е погрешна: нито ние, нито съветското ръководство можем да бъдем сигурни, че арменците ще се примирят с отхвърлянето на искането за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения. Ръководителят на разузнаването не изключва нова вълна от мащабни демонстрации, които биха могли допълнително да разпалят и без това нажежената атмосфера между азербайджанци и арменци, да доведат до възобновяване на междуетническото насилие и да намерят отзвук сред другите малцинства.
Тези смущения, поне в някои области, ще забавят програмата за реформи на властите и Москва вероятно ще очертае по-ясно границите на откритост и демократизация. Ако усилията за разрешаване на кризата успеят, политическите щети за партийния лидер Горбачов ще бъдат ограничени. Горбачов обаче лично пое големи рискове, като се включи толкова открито в търсенето на решения. Ако стъпките на режима не успеят да потушат тези вълнения, програмата за реформи на Горбачов и неговото политическо бъдеще биха могли да бъдат сериозно застрашени.“
През април 1988 г. ЦРУ на САЩ разглежда ситуацията около Арцах не като краткосрочен локален проблем, а като потенциален източник на по-широка политическа и междуетническа криза за СССР.
В доклада се разглежда възможността Москва да отхвърли искането за присъединяване на Арцах към Армения като фактор за възобновяване на нови масови демонстрации и насилие. В секретния доклад се посочва още, че още на този етап Вашингтон е виждал потенциалното въздействие на движението в Арцах не само върху арменско-азербайджанските отношения, но и върху други национални движения в СССР.
З. Шушеци