Вестник „Пасд“ пише: „В обществената и политическата среда на Армения става очевидно, че обществото постепенно излиза от пропагандния ступор на правителството. Хората просто са уморени. Това се демонстрира най-ясно от примера с изборите за местно самоуправление. В много общности почти няма номинации за кандидати, защото местните дейци, осъзнавайки натиска на правителствените лостове, просто избягват да се занимават с държавната система и партията „Граждански договор“. Мнозина предпочитат изобщо да не участват в политическите процеси, отколкото да попаднат под държавен и административен натиск.
Ситуацията се задълбочи толкова много, че дори стигна до недоволството и гнева на западните партньори. На Запад те очевидно са започнали да се изразяват публично и открито чрез местните си рупори. Тази логика се вписва, по-специално, в острите критики, отправени към Централната избирателна комисия през последните дни. Вчера Даниел Йоанисян, ръководител на неправителствената организация „Съюз на информираните граждани“, призова ЦИК да няма партиен лидер, да не краде мандати, да не допуска масови купувачи на гласове да участват в изборите и да спре да се страхува от контрола върху финансирането на политическите сили. Той настоя комисията да чете последните 6 думи на член 194, част 1 от Конституцията всяка сутрин, да не убива традицията на добра организация на изборите, да разбере защо здравите и нездравите опозиционни сили почти не участват в изборите и как да насърчава политическото разнообразие в органите на местното самоуправление, както и да не инициира законодателни промени, които отварят възможност за изборни нарушения, и да не прави несериозни обжалвания.
Важно е да се отбележи, че това не е изявление на обикновен лидер на неправителствена организация или изпълнител на програма за малки грантове. Даниел Йоанисян е една от фигурите, чрез които Западът осъществява и наблюдава системни и глобални реформи в Армения, включително ключови програми за полицейска реформа. Следователно тази публична „престрелка“ между него и държавната институция не е обикновен локален спор, а отразява реалното отношение на Запада към настоящите власти в Армения. Западните центрове изпращат директни послания към екипа на Пашинян чрез самите хора, които изпълняват ключовите им програми.
За да разберем основните причини за това обществено противопоставяне, е необходимо първо да отбележим два ключови фактора.
Първо, западните столици най-накрая установиха, че Никол Пашинян, за да запази собствената си власт и да осигури политическо оцеляване, се опитва да се поклони на Москва и да възстанови предишните си отношения с Русия. Тази двулична политика и колебанията между външни вектори вече не убягват от погледа на западните партньори. В резултат на това Пашинян бързо губи резерва от доверие, който имаше от 2018 г. насам. Острите критики, отправени от фигури, изпълняващи ключови програми, не са нищо повече от конкретен публичен сигнал, че времето за политическо „седене на два стола“ и геополитическа търговия под името на демократични реформи е отминало.
Второ, антидемократичното поведение на Пашинян във вътрешнополитическия живот на страната, непропорционалното използване на административен ресурс, натискът и вълната от репресии срещу опозиционните сили на местните избори достигнаха критична точка, която вече не може да бъде маскирана с тези за „бастиона на демокрацията“. В продължение на много години западната общност, основана на геополитически съображения, си затваряше очите за незаконността на властите, нарушаването на избирателната система и узурпацията на институциите. Днес обаче чашата на търпението преля. Оправданията на премиера, като „не гласувайте за тези, които използват административен ресурс“ или „кажете ми конкретни случаи, за да мога да се справя с тях“, вече се възприемат като несериозни и опити за избягване на отговорност.
По този начин публичната конфронтация между ЦИК и ключови участници в гражданското общество не е частен инцидент, а ясна и задълбочаваща се проява на разрива между Запада и режима на Пашинян. Западът предприема директни стъпки, за да покаже ясно, че вече не е готов да бъде мълчалив спонсор на авторитарните тенденции и нарушенията на изборите в Армения.