Председателят на Народното събрание Рубен Рубинян заяви, че не изключва възможността за обсъждане на конституционния въпрос с Азербайджан. Той казва, че опозицията повдига въпроси, които властите считат за легитимни, и се опитва да даде отговори, тъй като бъдещото развитие зависи от тях.
Изявлението на Рубинян е доста забележително. Преди всичко, изглежда, че председателят на Народното събрание на Армения – умишлено или неволно – опровергава твърденията на официален Ереван, че конституционните изменения по никакъв начин не са свързани с исканията или условията на Азербайджан и че такъв проблем просто не съществува. Ако това е вярно, тогава защо има нужда от каквито и да било дискусии с Азербайджан, дори ако смисълът не е безусловно потвърждение на възможността за такива дискусии, а просто че те „не са изключени“? Логиката, и особено логиката на правителство, което защитава „суверенитета“, диктува, че трябва да бъде точно обратното: не „да не се изключват дискусии“ с Азербайджан, а по-скоро да се изключи такава възможност.
Но ако оставим настрана реториката, дори за дете в детска градина е очевидно, че дневният ред за конституционни промени е продиктуван от условията на Азербайджан. Между другото, ден преди това министърът на външните работи на страната повтори това условие в Анкара, на срещата на върха на Организацията на тюркските държави, заявявайки, че Армения трябва да предприеме необходимите стъпки за подписване на мирен договор. А фактът, че Азербайджан е поставил Конституцията като условие за подписване на договора, беше отново признат от министъра на външните работи преди няколко дни. Следователно, човек би трябвало да е изключително тесногръд, ако не и направо невеж, за да се съмнява, че конституционен референдум в Армения ще се проведе по искане на Азербайджан, тоест при условията на Баку.
И вероятно затова председателят на Народното събрание „не изключва“ преговори с Азербайджан. Очевидно Ереван ще се опита да убеди Баку да се откаже от това условие за подписване на мирен договор. Очевидно арменските власти са започнали да вярват, че убеждаването на Азербайджан по този въпрос ще бъде по-лесно, отколкото убеждаването или уверяването на арменската общественост, че референдумът не се провежда по искане на Баку.
Въпросът обаче е, че убеждаването на Азербайджан, дори ако подобна перспектива се счита за реалистична, ще има своята цена. И така, каква цена е готов да плати Ереван за това?
Акоб БАДАЛЯН , Aravot.am