Днес е празникът на Светите преводачи, един от най-тачените и обичани народно-църковни празници на арменския народ. Qahana.am пише:
Арменската църква чества паметта на свещениците преводачи два пъти годишно. Със своето безсмъртно дело, изобретяването на писмеността и превода на Светото писание те стават пионери на духовното възраждане на арменския народ. Въпреки че в действителност има много от тези хора, в арменския календар се споменават само Месроб Мащоц, Йехише, Мовсес Кертох (Мовсес Хоренаци), Давид Анхахт, Крикор Нарегаци и Нерсес Клайци, /т.е. Шнорхали/.
След създаването на писмеността Св. Месроп, Св. Сахак Бартев и многобройните им ученици започват да разпространяват арменската писменост в цяла Армения, откривайки нови училища с роден език, а също така с ентусиазъм се впускат в работата по превода на писанията на църковните отци от гръцки и асирийски. С Божията благословия и помощ за кратко време беше преведена на арменски огромно количество литература, без да се броят Библията и ритуалните книги. Затова и тази епоха по-късно с право е наречена Златен век на Армения.
Резултатът от това преводно-културно движение беше страхотен. Църковните церемонии придобиват нов блясък и смисъл. Отвсякъде по площадите, улиците и къщите се чуват псалми, песни и химни на арменски език от устата на възрастни и деца.
Така описва тази сцена Хазар Парбеци. „Църквите, свидетелствата на светиите бяха осветени, изучаването на Библията процъфтяваше. Тълкувателите изливаха тълкуванията си като поройни притоци. Обяснявайки тайнствените пророчески думи, те поставиха пред целия народ трапези, пълни с духовни закуски, по-сладки от мед… Съдържателният свят на арменците беше изпълнен със знание за Господа…”.
Проповядвайки Свещеното писание, преводачите отварят и духовните очи на нашия народ. В Библията е написано, че когато първите хора съгрешиха, очите им се отвориха и те разбраха, че са голи (Битие 3:6-7). Един от известните църковни автори, Ворогин, казва, че след греха физическите очи на първите хора са били отворени, а духовните очи са затворени.
И преводачите, като представиха чудесните и пълни съкровища на Светата книга, научиха новопокръстения арменски народ да очисти сърцата си от езическите грехове и да види с очите на душата пътя към истинското благочестие, според казаното: „Блажени са тези, които са с чисто сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).