Ованес Хан Масеян е тема на множество книги, монографии и статии, които разказват за огромния принос на този публицист-педагог към преводаческото изкуство. Дори в началото на XI X -XX век. той запознава широката арменска общественост с творчеството на Шекспир, Гьоте, Байрон, Молиер, Хаям, Тагор и други видни представители на световната литература.
МАЛЦИНА ОБАЧЕ ЗНАЯТ, ЧЕ РОДЕН И ЖИВЕЛ В ИРАН , този талантлив представител на арменския народ е бил и виден дипломат, довереник на персийските шахове, достойно представящ Иран на международната арена – в Германия, Великобритания, Япония и др. Именно този факт се превърна в нишката, за която основателят на арменско-японския научен и културен съюз „Арумания-Нипон“, изследователката Анна Варданян, се хвана и започна да разплита плетеницата от биографията на дипломата Масеян.
„Идеята да изследваме тази страна от живота на нашия виден ирански сънародник беше подтикната от арменския посланик в Япония Арег Ованесян, който, присъствайки на приема на иранския посланик, видя портретите на всички представители на Иран в Страната на изгряващото слънце, окачена на стената. Първият сред тях е Ованес хан Масеян, чието име и фамилия свидетелстват за арменския му произход. Изглеждаше, че арменец християнин не може да бъде на толкова отговорна позиция и да представлява Иран в чужбина, особено в такава традиционна страна като Япония. Това събуди интерес към личността на Ованес Масеян и аз започнах да я проучвам“, каза Анна.
Свързвайки се с арменския учен Арцви Бахчинян, който търси арменската следа в различни части на света, Анна Варданян установява, че една от книгите му съдържа информация за Ованес Масеян, което наред с неговите литературни заслуги показва и факта, че службата му като посланик на Иран в Япония. Но нямаше друга информация за дипломатическата дейност на Масеян. В архивите на Националната библиотека на Армения и други институции не е открита информация. Анна Варданян успя да намери предаване за него в архивите на Обществената арменска телевизия, но дори и там се говори за преводаческата работа на Масеян и само в една фраза се споменава дипломатическата му мисия в Япония.
„Почетният председател на Арумения-Нипон Арсен Аракелян ми помогна да развържа плетеницата. Като първи пратеник на независима Армения в Япония, той се обърна към своите колеги. Скоро от посолството на Иран в Япония получихме много и различна информация на староперсийски език, снимки и други материали относно периода на дипломатическата служба на Ованес Масеян в Япония, каза Анна Варданян. – Освен това, по подкана на Арцви Бахчинян, намерих в Националната библиотека стари броеве на списание „Гарун” с публикувани писма на Масеян от Япония до неговите приятели, художничката Вава Хачатурян и нейния съпруг. Успях да се свържа с потомците на рода Масеян (самият Ованес не беше женен), те ми дадоха линк към уебсайта на тяхната династия и ми изпратиха допълнителна информация, ексклузивни снимки.
Въз основа на събрания материал Анна Варданян възнамеряваше да публикува научна статия, но след това издаде книгата „Ованес Хан Масеян. Дипломат“. Самото заглавие сочи вектора на тази изследователска работа, която авторката плавно пренася от добре познатата литературна дейност на своя герой към неговата дипломатическа мисия.
ОВАНЕС МАСЕЯН Е РОДЕН В ТЕХЕРАН ПРЕЗ 1864 Г. В АРМЕНСКО СЕМЕЙСТВО . Баща му Дзеруни Масеян е бил придворен бижутер на шах Насър ад-Дин от династията Каджар. По заповед на двора на шаха той направил известния глобус от злато и сребро, обсипан с диаманти: тази скъпоценна реликва се счита за националното богатство на Иран и днес се съхранява в съкровищницата на националните бижута на Централната банка на Иран. Майката на Ованес, Анна Ервандян, е сестра на Антон Хан Ервандян, който преподава френски на принц Мозафередин Мирза.
След като получава основното си образование в гимназията към църквата „Св. Вартоломей и Тадей“, Ованес Масеян след това учи в училището „Хайказян“ в Техеран и при чичо си Антон Хан Ервандян в Тебриз. Завършва училище „Хайказян“ /където се преподава по европейска система/ със Златен кръст, след което продължава образованието си в Париж. Завършва с отличие Колеж дьо Франс със специалност философия, юриспруденция, политическа икономия и литература. Връщайки се в Техеран през 1884 г., той се присъединява към иранското външно министерство като преводач. Забелязвайки преводаческия талант на Ованес, шах Насър ад-Дин му поверява превода на произведения на европейски писатели, сред които Александър Дюма, Ч. Дикенс, П. Лоти и др.
Професионализмът на Масеян като преводач е толкова високо оценен в двора, че през 1887 г. той е изпратен в Лондон като част от официална делегация за честването на 50-годишнината от коронацията на кралица Виктория. Ованес Масеян участва в същата церемония 10 години по-късно като първи секретар на иранската делегация на 80-годишнината на кралицата на Великобритания и посещава други страни с официални делегации, което свидетелства за голямото уважение и доверие на шаха. Масеян не се ограничава с преводи, той основава и редактира първия арменски вестник в Иран „Шавиг“, по негова инициатива в Техеран са основани университет и държавни училища. През 1894 г. той е назначен за главен преводач в двора на шах Насер ал-Дин.
„Като човек с разностранно образование и надарен от природата, Ованес Масеян успя и в двете области – литературната и дипломатическата”, казва Анна Варданян. – През 1901 г. е назначен за съветник на иранския посланик в Берлин, ръководи консулския и дипломатически корпус в Мюнхен, Щутгарт, Дрезден. През 1911 г. той се завръща в Техеран, но през този период шахът се нуждае от опитен и доверен дипломат в Берлин. Според законите на Иран немюсюлманин не може да заема поста посланик в чужбина, но неговият талант, знания, опит като дипломат надделяват над факта на религиозна принадлежност и през 1912 г. той е назначен за ирански посланик в Берлин. През 1919 г. Ованес Масеян представлява интересите на Иран при подписването на Версайския договор.
През 1927 г. Ованес Масеян получава поста на ирански посланик в Англия, след като приема това назначение от шах Реза Пахлави, а няколко години по-късно, когато иранското правителство решава да създаде дипломатически корпус в Япония, изборът на шаха отново пада върху арменския дипломат. На 28 юни 1930 г. Ованес Масеян започва почетната си работа в Япония, а година по-късно император Хирохито му връчва Ордена на свещеното съкровище от първа степен.
„ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ СА ПИСМАТА НА МАСЕЯН ДО ПРИЯТЕЛИТЕ ВАВА И САРГИС ХАЧАТУРЯН , които той пише от Япония. В тях прави интересни скици, споделя впечатленията си от традициите, навиците, начина на живот на японците, оплаквайки се от тяхната прекомерна практичност“, продължава Анна Варданян. – И така, той пише, че е чувал за красотата на японските жени, но все още не ги е виждал, тъй като концепцията за красота сред японците е различна от тази на другите народи. Той пише за климата на Япония, който е вреден за здравето както на него, така и на френския посланик, за наводнения, тайфуни, вулканично изригване, природа, потънала в зеленина, японската кухня, техните вкусове и др.
Именно поради здравословни проблеми Ованес Масеян не може да продължи дипломатическата си мисия в Япония. Със съгласието на иранския шах и предупредил японския император за това, той решава да се върне в Иран, но умира по пътя, в Харбин. Френският посланик в Харбин, виждайки ирански паспорт сред документите на Масеян, решава, че той е мюсюлманин и организира погребението му според ислямските обичаи. Арменската общност, след като научава за това, подава протестна нота и в резултат получава разрешение за повторно погребение на техния виден сънародник. Със съгласието на роднините тялото на Ованес Масеян е транспортирано до Техеран, където останките му отново са погребани в двора на църквата „Сурп Кеворк“ в село Ванаг. След 31 години, през 1963 г., тялото на преводача и дипломата отново е препогребано. Този път в двора на новата църква „Сурп Мариам Аствадзадзин“ в Техеран, където той почива сега.
„Трябва също да се отбележи, че след края на Първата световна война Ованес Масеян си сътрудничи с делегациите на Бохос Нубар и Аветис Ахаронян, използвайки всички дипломатически възможности за разрешаване на Арменския въпрос, но нямаше време да допринесе за формирането на Първата република Армения. Той направи всичко възможно, за да бъде полезен на своята нация, дори беше избран за депутат от арменците от южните райони на Иран, като стана гласът на своя народ в Меджлиса“, подчертава Анна Варданян.
Нека добавим, че книгата „Ованес хан Масеян” съдържа много интересни подробни сведения, които разкриват облика на този виден преводач, дипломат и арменец от нова гледна точка. Книгата, включително публикуваните в нея писма на Масеян, е издадена на арменски и английски език. Дизайнът е разработен от Анна Варданян и съдържа символи. Корицата и първият лист с наситен зелен цвят представят яркия път на Масеян в литературата и на дипломатическото поприще, а жълтеникавите страници връщат читателя век, век и половина назад, във времето на героя на нейния изследователски труд. В книгата са включени и „говорещи“ снимки, които отразяват интересни епизоди от биографията на Ованес Масеян.
Магдалина ЗАДИКЯН