Ари СИСАГЯН
В тази обаятелна личност разцъфтява ярко силата на народния гений, съчетал в себе си мощния дух и дълбоката арменска чувствителност. Първите творби на Ованес Туманян от средата на 80-те години на XIX-ти век са безспорно доказателство за неговия талант. По-късно като автор и на проза и публицистика, включително и на детски стихове и приказки, той ще заеме видно място в новата арменска литература. Събраните съчинения на Ованес Туманян на родния език са издадени в 4 тома в Ереван през 1969 год. по повод 100-годишнината от неговото рождение, както и тритомник на руски език.
Роден в село Дсех (Област Лори), след завършване на основно образование, младият Ованес постъпва в арменската гимназия „Нерсисян“ в Тифлис, но поради липса на средства е принуден да прекъсне своето образование. В този град, утвърден като културен център на Закавказието, преминава краткият му жизнен път, изпълнен с активна обществена дейност и творческо дръзновение. Отначало работи в арменското издателско общество. Съкровеното му желание е братство и дружба с народите на Закавказието. Като изявен общественик е арестуван през 1908 и 1911 год. С голям ентусиазъм през 1899 год. той организира арменски литературен кръжок, членове на който стават Х. Ахаян, Аведис Исаакян, Л. Шант, Т. Демирджиян и самият Ованес Туманян. В периода 1912-1921 год. той е председател на Кавказкото арменско общество на писателите и председател на комитета за помощ на Армения (1921-1922). Уви, животът му прекъсва твърде рано. Ованес Туманян умира в Москва през 1923 год., едва на 54 години, в разцвета на своите сили. Погребан е в Тифлис.
Народната поема „Ануш“ е връх в творчеството на големия поет. Тя е образец на трогателна битова драма за трагичната любов на Ануш и Саро. В нея, обезумялата от скръб красива селска девойка след убийството му, извършено от родния й брат, намира смъртта си във водите на близката река. Сътворявайки едноименната опера „Ануш“ с много любов, композиторът Армен Дикранян обезсмъртява, както своето име, така и името на автора на прекрасната поема – Ованес Туманян. Поради изящната й народностна мелодика, тази уникална музикална творба десетилетия наред не слиза от сцената на Ереванската опера.
Епилог на поемата „Ануш“
В нощта на Възнесение –
приказна нощ,
о, чудно мигновение…
На небето се разтварят златните двери
и онемява страховито земята.
С милостта Си я изпълва
недостижимото Божие Тайнство.
В този величествен миг на дивната нощ,
далеч от висините безмерни,
звездите на мъртвите влюбени,
не сбъднали мечти съкровени,
се докосват в копнеж с целувка лелеяна,
далеч от света, под дъгата свещена…
Тези стихове прозвучават в рецитал на поемата „Ануш“ в концертно изпълнение през 1946 год. в град Варна. Внушителна по съдържание и с оригинална композиция с удивителни рефрени във възходяща градация е и поемата на Ованес Туманян „Родина“. Тя наподобява обширно живописно платно, в което изпъква мрачната картина на жестокия Геноцид и постепенно преминава в чудно просветление – апотеоз на новия живот. Една светла надежда за многострадалния арменски народ. „Родина“ е създадена в трагичната 1915-та. От снимка, направена в същата година, ни гледа беловласият 46-годишен поет с благата си усмивка. След повече от половин век творбата му ще „оживее“ в прочувствената музика на композитора Александър Харутюнян за смесем хор и симфоничен оркестър. Произведението е написано по повод 100 години от рождението на незабравимия Ованес Туманян.
Епилог на поемата „Родина“
И ще пламне отново зората червена,
и ще блесне отново разлюляно море
от безчет озарени лица.
И отново достигнали върховете на Арарад пресвещен,
ще ликуват сърцата горещи.
И с нова поетична лира, с нови химни,
ще славят твоя нов живот.
Родино възкресена,
Родино несломима!
Превод на стиховете: Ари Сисагян