„Генерал Антраниг стои на самия връх на арменския героизъм. Арменците навсякъде го посрещат с ликуване. Те слушат с голямо внимание и възхищение всяка негова дума. И той, този воин, който след разпадането на царска Русия води неравни битки с турската армия, има за какво да говори. Сега думите му са толкова остри, колкото беше остра сабята му“, пише Washington Post през декември 1919 г.
Днес рожден ден празнува водачът на арменското националноосвободително движение командир Антраниг Озанян (Зоравар Антраниг). Генерал Антраниг (истинско му име е Антраниг Торосович Озанян) е един от лидерите на арменското националноосвободително движение от края на 19 – началото на 20 век, национален герой на арменския народ.
Големият арменски художник Мардирос Сарян казва следното за Антраниг: „Ако ние, арменците, имаме право да наричаме нашето минало героично и ако, просъществували дълго време като нация, продължаваме да съществуваме и до днес, тогава ние дължим това в най-голяма степен на Антраниг, един от завинаги незабравимите смели воини от нашия древен епос.“
Антраниг Озанян е роден в град Шабин-Карахисар (сега провинция Гиресун, Турция). Казват, че още на 17-годишна възраст той се заклел, че ще се бори за свободата на арменския народ. От 1888 г. Андраник е член на революционния кръг на хънчагистите на свещеник Назарет Кибарян, от 1891 г. известно време е член на партията Хънчаг, а след това на партията Ташнагцутюн и два пъти прекъсва отношенията си с нея (в 1907-1914 г. и от 1917 г. – окончателно).
В края на 1880 г. Антраниг е хвърлен в затвора за нападение над турски полицай. След като избяга, той скоро се завърна в Западна Армения и след това се зае с доставката на оръжие на арменските хайдути (федаини) през Крим и Закавказието. По това време той посещава много места в Закавказието, установява контакти с видни дейци на арменското националноосвободително движение. Изминавайки 400 км пеша от Карс до Сасун, през зимата на 1895 г. Антраниг се присъединява към четата на Сероп Ахпюр.
Слава на Антранигк донесе и участието му в самоотбраната на Сасун през 1904 г.Антраниг, ръководейки въоръженото въстание на арменското население на планинския Сасун, взе боен псевдоним – Сасунски. Разочарован от политиката на държавите от Антантата спрямо Армения, Антраниг напуска Зангезур и през Базарчай-Даралагяз-Веди през април 1919 г. пристига с отряда си в Ечмиадзин. Тук той разпусна отряда, а самият той отива в изгнание през Тифлис. След войната турското правителство го издирва като престъпник и обявява награда за главата му. Докато е във Франция и след това в Англия, Антраниг разработва планове да помогне на арменците от Киликия в борбата им за независимост.
На 15 март 1922 г. в Париж генерал Антраниг Озанян се жени за Нъварт Куркян. Важен гост и кум на сватбата беше Бохос Нубар паша, арменски обществен и политически деец, първият председател на Общоарменския благотворителен съюз (AGBU). Сватбата е уредена от сестрата на генерала Назели.
Генерал Антраниг Озанян с гости в деня на сватбата. Париж. 1922 г. Автор на снимката: Абел Минасян.
От 1922 г. се премества в Съединените щати, където продължава да помага на арменците от диаспората, организира дарения в полза на арменски бежанци и сираци. Генерал Антраниг умира на 31 август 1927 г. в град Чико (САЩ). През януари 1928 г. останките му са транспортирани до Париж и погребани в гробището Пер Лашез, а през 2000 г. са препогребани в Ереван, в пантеона Ераблур.
На негово име са кръстени улици, площади, училища не само в Армения, но и във Франция, Аржентина, България и САЩ. Паметници на героя са издигнати в различни страни. През 2001 г. в Армения е учреден медалът Антраниг Озанян.
.jpg)