На 21 март защитникът на правата на човека на Република Арцах Гегам Степанян публикува извънреден доклад на три езика за нарушенията на индивидуалните и колективните човешки права в резултат на 100-дневната блокада на Арцах от Азербайджан. Докладът предоставя изчерпателни и подробни данни за нарушения на 7 индивидуални права, 5 права на уязвими групи и 4 колективни права, които отразяват задълбочаващата се хуманитарна криза и геноцидната политика на Азербайджан срещу народа на Арцах. Документът също така включва 24 снимки и 27 човешки истории за блокадата и завършва с 46 полезни документа от 2016 г. за азербайджанско-карабахския конфликт и нарушенията на правата на народа на Арцах в неговия контекст.
Паралелно с тоталната блокада на Арцах, Азербайджан умишлено нарушава нормалната работа на жизненоважните инфраструктури – газоснабдяване, електроснабдяване и комуникации, за да влоши още повече и без това тежката хуманитарна криза и да причини човешки страдания на хората в Арцах. Продължаващата блокада от страна на Азербайджан, прекъсването на жизненоважна инфраструктура, както и повтарящите се и последователни въоръжени нападения и заплахи със сила имат за цел да подложат Арцах на етническо прочистване и да унищожат местното арменско население на Арцах чрез физически и психологически терор и създаване на непоносими условия на живот . По-долу са някои от акцентите в доклада за нарушенията на правата на човека от 100-дневната блокада:
Броят на хората, движещи се по магистралата Степанакерт-Горис (по Лачинския коридор) е намалял с около 178 пъти (1376 влизания и излизания вместо 245 000). По пътя е регистриран почти 43 пъти по-малко автомобилен трафик, отколкото би трябвало да бъде без блокадата (вместо 92 000 са регистрирани 2154 влизания и излизания на автомобили и то само от страна на Червения кръст и руските миротворци);
Бяха внесени около 11 пъти по-малко жизненоважни товари, отколкото трябваше да бъде без блокадата (3707 тона вместо 40 000 тона). Общо около 3900 души, включително 570 деца, не успяха да се върнат у дома поради блокадата. Поради прекратяването на плановите операции около 900 граждани загубиха възможността да решат здравословните си проблеми чрез операции. Азербайджан прекъсна напълно или частично доставките на газ от Армения за Арцах за общо 34 дни. През последните 71 дни електрозахранването от Армения до Арцах беше напълно прекъснато, което доведе до въвеждане на 6-часови спирания на тока и множество аварии.
По предварителни оценки около 9800 души действително са загубили работата и източника на доходи (включително случаите на запазване на работа), което е повече от 50% от общия брой на заетите в частния сектор. Авариите в газоснабдяването и електрозахранването доведоха до непланирано обезлесяване – изсечени са още около 6200 дървета, което от своя страна ще създаде допълнителни и дългосрочни проблеми за здравословната околна среда. Икономиката на страната претърпя щети от около 190 милиона долара, което доведе до невъзможност да се постигне прогнозираният годишен БВП от около 21% (903 милиона долара). Спрени са строителните работи по 32,6 км пътища, десетки километри водоснабдяване, хиляди хектари напоителни системи, 3717 апартамента, повече от 40 социални и индустриални инфраструктури.
Редица нарушения на правата са по-остри сред уязвимите групи, по-специално 30 000 деца, 9 000 лица с увреждания, 20 000 възрастни хора, 60 000 жени (жени и момичета) и 15 000 разселени лица. В допълнение към продължаващите и многократни нарушения на разпоредбите на Тристранната декларация от 9 ноември 2020 г., през последните 27 дни, задължителното изпълнение на решението на Международния съд за осигуряване на безпрепятствено влизане и влизане на хора, превозни средства и стоки по коридора Лачин не е извършено от Азербайджан, потъпквайки отново най-високите международни ценности и принципи. Следователно международната общност има не само правото, но и неоспоримото задължение да изпълни решението на най-високия международен съд възможно най-скоро с практически средства и да предотврати бъдещи азербайджански престъпления, включително планираното ново и жестоко престъпление срещу човечеството.
Всички престъпления на Азербайджан срещу народа на Арцах са извършени в рамките на държавната политика на расова дискриминация (арменофобия), а също така са насочени срещу неговото право на самоопределение и факта на неговото прилагане, с цел окончателно разрешаване на проблема конфликт в тяхна полза чрез етническо прочистване по логиката „няма хора, няма право“.
Политиката на етническа омраза, систематично и последователно провеждана от Азербайджан, се прояви както по време на агресията срещу народа на Арцах, така и след установяването на примирието, и неоспоримо доказва, че всеки статут на Арцах в рамките на Азербайджан е равносилен на етническо прочистване на Арцах и на геноцид над арменците в Арцах. Следователно в контекста на конфликта в Арцах правото на самоопределение е равно на правото на хората да живеят в родината си.
Фундаменталното право на народа на Арцах на самоопределение, както и посегателствата и заплахите от страна на Азербайджан за тяхното физическо съществуване въз основа на расова дискриминация, са повече от достатъчно основание за защита на народа на Арцах от международната общност и международното признаване на Република Арцах въз основа на принципа „признаване в името на спасението“.