Лариса Алавердян е убедена, че говорейки за завръщането на вътрешно разселените лица, министър-председателят се е опитал да успокои вътрешната публика и според Сирануш Саакян инициативата за обжалване в ООН е неуместна и не трябва да се очакват положителни резултати от нея .
Правозащитниците Лариса Алавердян и Сирануш Саакян смятат най-малкото за странно, че сегашните власти припомниха ситуацията с разселените лица в тристранно изявление от 9 ноември само три години след войната. Арменският премиер Никол Пашинян заяви на правителствено заседание на 16 март, че е възложил на външното министерство да започне преговори с ООН за връщането на арменците в Хадрут и Шуши. В същото време той припомни разпоредбата на тристранното изявление от 9 ноември 2020 г., в която се посочва, че вътрешно разселените лица и бежанците трябва да се върнат на територията на Нагорни Карабах и прилежащите райони под контрола на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
„Не виждам логиката. Много въпроси от тристранното изявление, които бяха премълчавани две години, днес внезапно се актуализират, има някакви обещания какво трябва да се направи и как. Мисля, че това е поредното популистко и ситуативно изявление , макар и само като… за да успокоим лековерната публика, за да не изразява недоволство“ , каза в интервю за Sputnik Армения Лариса Алавердян, ръководител на обществената организация „Против правния произвол“. Тя смята за нередно, когато това се казва още в началния етап – когато се дава предварителна поръчка на министъра на външните работи. Това, според Алавердян, не е много разумна позиция, което доказва, че истинската цел на подобно изявление е да се успокои вътрешната публика.
Но ако властите наистина възнамеряват да повдигнат въпроса на ниво ООН, Алавердян е сигурен, че има впечатляващ правен инструментариум, който Армения може да използва. „Има мощна база данни, международни конвенции и прецеденти, които под една или друга форма са били разглеждани в Международния наказателен съд“, каза тя.
От своя страна правозащитникът Сирануш Саакян в интервю за Sputnik Армения отбеляза, че когато става въпрос за завръщането на вътрешно разселени лица, трябва да се помни, че в момента проблемите със сигурността в Нагорни Карабах остават нерешени и няма обяснение на какво основание властите излизат с подобна инициатива . „Има обективна невъзможност за връщане на бежанци или разселени лица. Освен това Нагорни Карабах е под блокада, а ООН и други влиятелни органи все още не са взели ефективни решения за деблокиране на коридора Лачин и възстановяване на комуникацията с външния свят“, каза Саакян.
Съответно според нея тази инициатива не е нито подходяща, нито навременна и не трябва да се очакват положителни развития. „Съществуването на арменци под азербайджански контрол е невъзможно и докато не бъдат въведени механизми за сигурност, на практика това не е осъществимо“, подчерта Саакян.
Между другото, на заседание на кабинета на министрите Пашинян също отбеляза, че арменците от Баку, Ширван, Сумгаит, Кировабад, Ханлар, Шамхор, Нахичеван и други региони на Азербайджан, които са били подложени на етническо прочистване, се обръщат към правителството. „Те се оплакват, че не повдигаме въпроса за завръщането им по домовете им, придружени от миротворци. Параграф 7 от изявлението се отнася само за Карабах и непосредствено съседните на него региони, но това не пречи на арменците от тези региони да се организират и представят правата си на собственост в международни инстанции”, каза премиерът.
И двамата правозащитници в интервю за Sputnik Армения припомниха, че вече има международен прецедент за подобни случаи. Става дума за съдебните дела „Саркисян срещу Азербайджан“ и „Чирагов и други срещу Армения“, съдебните присъди по които бяха издадени от ЕСПЧ през декември 2017 г., но до днес няма положително развитие, тъй като Азербайджан не възнамерява да да вземе предвид мнението на международните структури. „Трябва да се дадат отговори на тези въпроси, защо този проблем все още е в неопределеност дори в рамките на структури, които имат доста строги правомощия и колко ефективно ще бъде участието на структурите на ООН, занимаващи се с проблемите на бежанците“, каза Саакян.
Алавердян на свой ред смята, че тази инициатива не може да се счита за закъсняла, тъй като правото на завръщане няма давност. „Разбира се, никога не е късно да се кандидатства. Друго нещо е, че и Турция, и Азербайджан имат закони, които забраняват връщането на имущество, което противоречи на международното право“, каза тя. Според правозащитника, ако има желание да се повдигне въпросът за връщането на имущество в международни структури, то трябва да се извърши разумно и компетентно.
ru.armeniasputnik.am