От сайта monumentwatch.org , който следи културното наследство на Арцах, съобщават:.
„На 18 май 2023 г. „Центърът за наблюдение на кавказкото наследство“ съобщи, че историческото гробище на Лачин е повредено поради „пътностроителните работи“, извършени от Азербайджан. Строителството на пътя, което започна от азербайджанските власти на 15 октомври 2022 г., повреди североизточните и южните райони на гробището Лачин.
Центърът за мониторинг на културното наследство на Кавказ, използвайки сателитни изображения, регистрира унищожаването на уникалния хачкар от 14-ти век, както и редица хачкари от 15-16 век. Трябва да се отбележи, че явното унищожаване на повечето от хачкарите не може да бъде потвърдено фактически поради проблеми с видимостта, свързани с местоположението.
Разрушаването на Лачинското гробище и унищожаването на хачкарите не е първият случай на подобно варварство. След 44-дневната война редица исторически арменски селища и гробища в близост до пътищата също бяха атакувани в резултат на политиката на културен етноцид, прилагана от Азербайджан. Те бяха унищожени или напълно унищожени под прикритието на глобално пътно строителство, под предлог за създаване на нова инфраструктура. В резултат на този процес подобно на историческото гробище на Лачин бяха унищожени и гробището в Шуши, гробището на Хадрут, арменското гробище от 18-ти век на Сгнах от община Шош в района на Аскеран и други гробища.
Всеки акт на унищожаване и присвояване на арменски културни ценности от Азербайджан е забранен от много конвенции, приети от ЮНЕСКО и Съвета на Европа, разпоредби на Международния съд и други документи.
Във връзка с унищожаването на уникалния хачкар от 14-ти век в района на Лачинското гробище, трябва да се отбележи, че разрушаването на хачкарите е международно забранено, тъй като „Изкуството на арменските хачкари. Символиката и майсторството на хачкарите“ от 2010 г. е включен в „Списъка на нематериалното културно наследство“, приет от ЮНЕСКО през 2003 г. Това означава, че хачкарското изкуство има изключителна цялостна универсална стойност и нужда от допълнителна международна защита, както и че представлява голям интерес в световната културна съкровищница. Освен това хачкарското изкуство е признато за арменско и, независимо от желанията на тази или онази държава, то трябва да бъде запазено.
Според Хагската конвенция за защита на културните ценности при въоръжени конфликти от 1954 г. , и допълнение към конвенцията от 1999 г, цялата култура на Хачкарите има повишена защита и всяка вреда, нанесена на нея, е, съгласно член 15, буква a от протокола, „сериозно нарушение“, което може да се преследва като военно престъпление в международни съдилища. Това е документирано от член 10 от споменатия протокол за засилена защита на културните ценности, според който културното наследство от най-голямо значение за човечеството трябва да бъде под засилена защита, а ЮНЕСКО всъщност от 2010 г. разглежда цялата култура на Хачкарите като такава.
Случаите на унищожаване и вандализъм на арменското културно наследство от Азербайджан явно нарушават правото на арменците от Арцах да общуват със своето наследство от миналото, което също се потвърждава от ЮНЕСКО и Съвета по правата на човека на ООН. От правна гледна точка Азербайджан нарушава и Член 15 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който гарантира правото на всеки да участва в културния живот и член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека. Трябва да се напомни, че международното законодателство в областта на правата на човека не престава да се прилага по време на въоръжени конфликти.
Различните отношения и процеси, протичащи по време на окупация, се регулират от международното хуманитарно право. Разпоредбите на хуманитарното право се прилагат от момента на възникване на военни действия или нахлуване от враждебни сили, когато територията попадне под контрола на враждебни чужди въоръжени сили, дори ако окупацията не е посрещната с въоръжена съпротива и няма бойни действия.
Изключително важно е да се подчертае фактът, че Международният съд потвърди, че законите в сила в окупираните територии, включително разпоредбите за защита на културните ценности, са придобили статут на международно обичайно право, т.е. , те действат като универсално и неизбежно право и са задължителни за всички държави.