Задържането като средство за наказване и измъчване на непослушните се превърна в правило на играта от 2018 г. За това пише в своя статия Елинар Варданян, съосновател на групата „Алтернативни проекти“, депутат от фракцията „Армения“. Тези власти умело използват два механизма като наказателен инструмент: задържане и забрана за напускане на Република Армения. И за това не е нужна никаква обосновка, никаква логика. Само желание и занижени инструкции.
За нас задържането е не само наказателен инструмент, средство за отмъщение, но и, както в случая с Армен Григорян, машина за убиване. Тази мярка достигна съвършенство в Армения. Има една категория следователи, прокурори, съдии, за които не е важно за какво деяние сте задържани, какви са основанията да ви държат в затвора. Важното е да се изпълни политическа поръчка.
Вчера по този механизъм съдът върна в ареста Гаяне Акопян, която загуби детето си в 44-дневната война. В интерес на истината съдията прие изявлението на Ашот Пашинян, че „според неговото виждане домашният арест може да бъде мек за случая“ като указание, изпратено директно до него, и взе решение за задържане.
Задържането на генерал Григорий Хачатуров от своя страна е политическа поръчка, но и напомняне да се налива вода в мелницата на врага. Те наказват Хачатуров и по този начин потвърждават своята лоялност към вражеската страна.
Примерите за незаконни задържания в рамките на политически ред могат да бъдат изброени безкрайно. От процесите, които текат пред очите ни от около 5 години, може да се заключи, че тази мярка се използва най-вече по дела, които са „на косъм” и ще бъдат унищожени в процеса на съдебно разглеждане. Затворът не е реалистичен в тези случаи. А преди това хората трябва да бъдат наказани.
Отделен метод на наказание е забраната за напускане на Армения. Много политически фигури, редица депутати от опозиционните фракции на Народното събрание са лишени от възможността да отсъстват от Армения като част от международни делегации и да представляват интересите на Армения на международни платформи. И в някои случаи са необходими много усилия, за да получат отпуск.
Много от политиците имат дългогодишен опит и връзки в международни структури, парламенти и политически групи. Но за наказание те са лишени от възможността да напуснат страната. Случаят с Армен Ашотян е ярък пример за това. Човек няма право да си върши работата с месеци. Но като наказват опонентите си, всъщност те наказват и нас, страната ни. ние сме лишени от възможността да използваме връзки, знания, опит в полза на Армения. Вътрешните държавни институции не изпълняват своите законово определени функции и изцяло са подчинени на политически поръчки. В момента няма адекватна международна реакция и натиск.
В тези условия е много важно да се борим, а не да търпим. Но и тук редовно възникват неразбираеми пречки. Например: Защитата на Г. Хачатуров набираше скорост. Бяха изказани много интересни идеи, с които може да се започне сериозен процес. Продължение няма. Същото и в случая с Гаяне Акопян. Този въпрос обедини всички, независимо от политическите и други различия. А борбата за човешки права обедини много хора, но какво от това? Защо го казвам? За известно време международните системи ще си затварят очите за всичко, безсмислено е да се очаква положителна промяна от властите. Борбата остава, компетентна и честна борба.