Орнаментът и миниатюрата са сред най-ярките видове изкуство, които могат да разкажат за културните особености на хората, тяхната история, начин на мислене и мироглед. Те играят специална роля в богатата и разнообразна арменска култура. Всяко изображение е невероятно и уникално по свой собствен начин, всяко съдържа определен културен код, който не позволява объркване на арменското изкуство с творенията на майстори на други нации. В арменската миниатюра отделно, невероятно значимо място заема флората. Разбира се, изображението на това или онова растение не беше случайно – повечето от тях имаха култово значение. За основните символи, използвани в арменския орнамент разказваме в нашия материал.
Още през 9-10 век в арменската миниатюра могат да се проследят две основни тенденции. Първата, обусловена от порядките на феодалната аристокрация, се характеризира с пищност и живописност, развита орнаментика, както и изобилие от злато. Втората се отличава с графичност, лаконичност, близост до народното творчество и изразителност на образите. И така, до началото на 11 век се формират стилистично различни школи на арменските миниатюри.
Струва си да се отбележи, че всеки елемент в орнамента и миниатюрата, в допълнение към декоративната функция, изпълнява и епистемологична функция, позволявайки през призмата на този вид приложно изкуство да научите повече за картината на света на хората, особеностите на техния живот и традиции. Като едно от най-богатите наследства на материалната култура, орнаментът разкрива и фолклорните особености на нравствените възгледи на народа, неговата философия и религия. „Орнаментът е по-философски от другите клонове на изкуството, защото изобразява не отделни неща и не техните конкретни взаимоотношения, а облича определени световни формули на битието с яснота“, казва богословът и поет Павел Флоренски.
На природата винаги се е обръщало специално внимание, така че в изкуството на различни народи има изображения на животни, птици, дървета и цветя. Армения със своите планини, разнообразие от флора и фауна не е изключение. И така, флоралният орнамент в изкуството на миниатюрата стана основен.
Нар
Нарът винаги се е откроявал не само в арменското изобразително изкуство, но и в културата като цяло. Този мотив е най-често срещан в архитектурата, живописта, книжната графика, керамиката, металообработването, дърворезбата и бродерията. Това е така, защото Армения се намира в региона, където нарът е въведен в културата в древността. И така, мотивът на нара има няколко интерпретации:
– горчивината на кората символизира Стария завет, а сладостта на зърната – Новия завет и църквата;
– горчива кора, под която се крият сладки семена, – горчиви притчи на пророците, носещи сладостта на Благата вест;
– горчивината от заплахи, плен и неприятности, с които са хранени езичниците, се противопоставя на сладкия плод на претърпените изпитания;
– изпълнен с горчивина и изпитания, животът на праведника носи сладостта на плода на безсмъртието, придобито по-късно.
Грозде
С приемането на християнството гроздето става символ на новата вяра: лозата символизира учението, а виното – кръвта на Христос, пролята за спасението на човечеството. Подобно тълкуване е характерно не само за Армения, но и за целия християнски свят. И е свързано с думите на Исус Христос: „Аз съм истинската лоза, а Моят Отец е лозарят. Всяка моя пръчка, която не дава плод, Той я отсича; и всяка, която дава плод, той очиства, за да дава повече плод.
(Евангелие от Йоан, 15:1)
Фурма
Финиковата палма също често се среща в арменските миниатюри, въпреки факта, че фурмите не растат в арменските планини. Обяснението отново е в Евангелието: дървото се появява в сюжета „Влизането Господне в Йерусалим“.
Дървото на живота
Дървото на живота актуализира митологичните представи за живота, противопоставя се на дървото на смъртта, смъртта и злото, но често изпълнява и двете функции. Идеята за раждането на живота като определено начало е въплътена в редица варианти на мотива за първородното дърво. Почитането на Свещеното дърво от народите на Арменските планини датира от езически времена: например в епохата на Урарту функцията на такова дърво често се изпълняваше от нар. Негови изображения са открити и по-късно – открити са паметници до 3 век от н.е. С приемането на християнството през 4-ти век обаче мотивът с нара практически престава да се появява.
Лале
Отглеждането на лалета произхожда от Армения и Иран. Още през XI век това цвете се превръща в един от символите на мир, спокойствие, естествено обновление и в същото време мистично духовно преживяване.
В полетата на средновековните ръкописи често се срещат различни рисунки, орнаменти и надписи, често несъответстващи на общата концепция на книгата. Наричат ги маргинали. Така някои ръкописи съдържат маргинални миниатюри под формата на лале, карамфил или роза.
Роза
Култивирането на рози на територията на Арменските планини започва най-малко през 2-ро хилядолетие пр. н. е. – по време на разкопките беше открито, че розовото масло вече се използва по това време. Легендите за розите идват главно от Изтока – цветята се споменават в древната индийска митология. Например, жълтата роза символизира предателство.
Карамфил
Много легенди на Древна Армения са свързани с яркочервения цвят на карамфила – „огненото цвете“ се свързва с пролятата кръв на героя. Подобно сравнение обаче се среща и сред гърците и французите.
Източник: Погосян Ш. Флорален сюжет в арменски миниатюри и орнаменти, 2019 г.