Националната комисия за реабилитация в Украйна 50 години по-късно реабилитира режисьора Сергей Параджанов, който беше осъден в СССР по член за содомия, съобщи Украинският институт за национална памет. В решението се посочва, че след подробен анализ на наказателното дело и други архивни документи е установен политически мотив в наказателното преследване и осъждането на режисьора.
Решението на комисията е взето на последното й заседание през декември, каза ръководителят на Института за национална памет Андрей Дробович. Според него канцеларията на президента на Украйна и украинските правозащитници са подкрепили разглеждането на случая на Параджанов.
Институтът за национална памет нарича решението на комисията срещу Параджанов знаменателен прецедент за разглеждането на други нашумели дела на украински дисиденти, осъдени от комунистическия тоталитарен режим по скалъпени обвинения.
За първи път Сергей Параджанов, роден на 9 януари 1924 г. в арменско семейство в Грузия, е обвинен в содомия през 1948 г. На процеса той не отрече своята хомосексуалност. Осъден е на пет години затвор, но скоро е освободен, след като Александър Довженко се застъпва за него. Правозащитниците нарекоха случая политически.
В края на 1973 г. Параджанов отново е арестуван по обвинения в хомосексуални отношения и осъден на пет години лагери с строга охрана по обвинения в порнография, „содомия“ и „содомия с насилие“. Правозащитниците смятат, че една от причините за преследването на Параджанов е приятелството му с украински дисиденти. След присъдата Лиля Брик, Андрей Тарковски, Жан-Люк Годар, Федерико Фелини и други известни културни дейци поискаха освобождаването на Параджанов. Режисьорът е освободен на 31 декември 1977 г.
Освен това Параджанов е арестуван през 1982 г. по обвинение в подкуп на длъжностно лице, след като искал да вкара племенника си в университет. Режисьорът прекара няколко месеца в затвора в Тбилиси и беше освободен с условна присъда. Параджанов умира през 1990 г.
Сергей Параджанов се смята за един от основоположниците на „съветската нова вълна“ и „поетичното кино“. Сред най-известните му филми са „Сенките на забравените предци“ от 1964 г. и „Цветът на наровете“ от 1969 г.