Арменският военачалник, държавник, фидаин Антраниг Озанян е роден на 25 февруари 1865 г.в град Шапбин Карахисар в Западна Армения. Година след като завършва местния колеж Мушегян, той попада в затвора за побой над жандарма, който тероризира арменското население. След като успешно избягва от затвора, Антраниг се премества в Константинопол, но скоро се връща в Западна Армения и след това пътува до Крим и Кавказ, за да достави оръжие на арменските бойни сили.
В Западна Армения Антраниг се присъединява към партизанския отряд на известния фидаин Сероп Вартанян (Сероп Ахпюр) и става признат лидер на няколко четнически отряди, които се борят срещу турския башибозук и частите на редовната армия. Убийството на Бшаре Халил, който уби Сероп, и битките при манастира Аракелоц бяха основните събития през 1901 г.. През 1902-1904 г. отрядите на Антраниг се бият срещу турци и кюрди в Сасун, Тарон и Васпуракан.
През 1905 г Антраниг заминава за Кавказ, където обсъжда бъдещата борба срещу османското иго с видни дейци на арменското национално движение. След това тръгва на дълго пътуване, по време на което посещава Франция, Швейцария, Белгия, Англия, България и Иран, информирайки обществеността за национално-освободителната борба на арменците от Западна Армения и необходимостта от придобиване на оръжие.
В България Антраниг пише своите „Бойни указания“, обобщаващи опита от партизанската борба. По-късно този опит служи на българите по време на Първата балканска война. През 1912 г. Антраниг организира дружина от арменски доброволци, която влиза в състава на опълчението на българската армия. Арменските воини показват героизъм в битките, водени за Мистанли, Узу, Мерефте, Шаркьой и други градове.
Антраниг участва в разгрома на турския корпус на генерал Явер паша. Българското командване оценява високо участието на арменската дружина в Първата балканска война. Веднага щом започна Първата световна война, Антраниг се втурва към Кавказ. На 12 август 1914 г. в Тифлис той се среща с върховния главнокомандващ на войските на Кавказкия военен окръг Мишлаевски и го информира за готовността си да участва във войната срещу Турция.
На Антраниг е възложено да сформира и ръководи първия арменски доброволчески полк. Застанал начело на този полк, той води неравни битки срещу турските войски. Антраниг се радваше на голяма репутация сред руското военно командване, така че генерал-лейтенант Чернозубов пише: „Винаги съм виждал Антраниг като горещ патриот, борец за свобода на Армения, който дълбоко обича родината си. Особено ми хареса да чета откъси от арменски вестникарски статии, преведени на руски, където Антраниг е почитан като национален герой, който винаги смело е държал главата си в борбата срещу вековния враг на Армения за осъществяване на националните идеали.“
Друг, не по-малко известен руски генерал Юденич каза за Андраник, че е „храбър като луд“.
Зоравар Антраниг умира на 31 август 1927 г. от инфаркт в балнеоложкия курорт Ричардсън Спрингс в Чико (близо до Сакраменто) и е погребан в гробището „Арарат“ във Фресно. През януари 1928 г. останките му са пренесени в Париж и повторно погребани в гробището Пер Лашез, а години по-късно (през 2000 г.) останките му са пренесени в родината и погребани в пантеона Йераблур в Ереван.
На Антраниг са кръстени площади, улици, училища, в негова чест са поставени статуи и плочи в няколко страни по света (Армения, България, Франция, Румъния). Голям брой народни произведения, книги и статии на различни езици са посветени на националния герой.