Първи март ги докара на власт, помнят го, Сумгаит може да ги лиши от власт, за това не го помнят. Това написа на страницата си във Фейсбук редакторът на Yerevan.today Севак Акопян.
По-специално той отбеляза: „1 март е. Първият ден на пролетта. Това е тъжен ден за властите. 10 жертви, пролята арменска кръв, изгубени животи и т.н.
Преди 2 дни беше годишнината от клането в Сумгаит, когато азербайджанските власти организираха убийствата на арменското население на града и масовата депортация. Беше през 1988 г. между 27 и 29 февруари. Целта на това държавно престъпление, извършено срещу арменското население, беше да се предотврати Карабахското движение, да се предотврати разпространението на борбата за освобождение на Арцах.
Престъплението е било планирано, убийците са имали списъци с арменски апартаменти, сценарият е бил предварително подготвен, ролите са били разпределени: извършители на убийства и погроми, обирджии, унищожители на имущество, следи на престъпления, правене на метални решетки и други инструменти в работилниците, разпространението на наркотици и алкохол, че всичко винаги е било разкривано и осъждано. Дори по официални данни на СССР са убити няколко десетки, а неофициално повече от 1000 души, повечето изгорени след мъчения и гаври, хиляди са ранени, стотици – изнасилени, включително голям брой непълнолетни, 18 000 бежанци. И до днес точният брой на жертвите на арменския геноцид в Сумгаит не е установен, броят на жертвите на геноцида достига хиляда, чиито останки все още се намират при ново строителство в предградията на Сумгаит.
Днешното правителство, което от сутринта се задъхва и си спомня за жертвите на организираното от тях хулиганство на 1 март, защо преди два дни не си спомни годишнината от поредния геноцид над арменския народ ? Нека ви кажа защо не помни. Защото припомнянето, оплакването и осъждането на Сумгаит има адресат: Илхам Алиев, от когото се страхуват, нищо не му казват, защото ще бъдат лишени от власт.
А на 1 март, напротив, дойдоха на власт, манипулирайки този ден и играейки с емоциите на хората. Те са признателни за жертвите на 1 март, затова сутринта отиват и застават мирно, произнасят речи, прекръстват се, покланят се и казват в мислите си, че са благодарни. А на годишнината от Сумгаит ще говорят за всичко, ще отправят обиди към всички, освен към азербайджанските убийци и техните лидери.
След разкритието на това, което ни се случи през последните години, 1 март може би вече се помни не като престъпен ден в арменската история, не като първия ден от обявената от тях „изгубена пролет“, а като ден на защита на родината, ден на националната отбрана, от 2020 г. нататък – ден за отлагане на бедствието, което преживяхме за 10 години. Може да се разкрие, че тези жертви са били дадени от хулигански организатори, за да постигнат целта си, но правителството на деня успя да предотврати това, което не можа да предотврати през 2018 г.