Събитията в романа „Времето нта мухите“ се развиват в продължение на 44 дни по време на войната. Главният герой, Сона, се премества в Степанакерт със съпруга си, за да бъде близо до мястото на служба на сина си. Първият ден на войната, 27 септември 2020 г за Сона и останалите започва с обстрел и бомбандировки. Тя вижда смърт, унищожение и бруталност, изправена е пред труден избор, мисли не само за сина си-военослужещ, но и за пленения си съпруг. Добавка към семейната драма е неочакваната бременност на Сона.
Според авторката на романа Нарине Кроян историите, които е написала в книгата, са истински, героите са живи. Тя описва одисеята на жена на име Сона по време на 44-дневната война, която от първия ден на войната, без да има информация за сина си и съпруга си, решава да отиде при сина си.
„Ако си спомняте, основно бащите ходеха при синовете си, в случая майката решава да отиде, защото кръвта няма пол. За моята Сона всички войници стават деца, всички онези момчета, които защитават родината. Бремето и тежестта, която нося, защото синът ми също е участвал във войната, трябваше да мога да победя себе си, затова трябваше да „избия клин с клин” и да се преборя с бича чрез тази книга”, каза по време на представянето на книгата Нарине Кроян.
Авторката уверява, че нейната героиня, за разлика от депресията и страданието, в които живеем, разбира, че това не е решение и тя е човекът, който трябва да действа, без да чака нечия помощ.
Според Армен Анирханян, редактор на книгата „Времето на мухите“, темата е най-важната от раждането на държавата до наши дни. „Защо е необходима такава литература веднага след раждането на държавата? Смятам, че и в това отношение бяха грешно поставени основите на държавността, не беше дефинирана национална визия, не бяха дефинирани амбиции, образованието тръгна в грешна посока. Държавата трябва да насърчава, да създава условия, за да се създава такава литература, от която да се създават филми, чрез които ние да казваме своята истина на света и да я налагаме на нашите съседи. Книгата е написана в стила на трилър, екшън и е много близка до филмов сценарий. Романът се чете на един дъх, защото има постоянни обрати.“
Поетедата Марине Петросян отбеляза. „Запозната съм с работата на Нарине. Знаех, че ще е добре. Но това не е просто добър роман, той е написан в реалистичен стил, виждаме познатата война, нашите градове и страната. Но в книгата има и втори пласт: символиката на мухите, митичната фигура. Четох книгата цял ден и изведнъж усетих, че това е нашето поражение в романа, няма нищо весело, момчетата са убити, турчинът убива нашето момче. Но романът не обезсърчава. Разбрах, че образът на една арменка, майка, е Майка Армения“.
Според доцент Ануш Седракан, ръководител на катедрата по чуждестранна литература на Елеванския университет, възможно е да се говори красиво за война само когато сте спечелили тази война, а за загубена война можете да говорите само със сълзи. „Важи за всички литератури и за всички времена. Европейците и американците, дори и да са във война, са в крачка, погледът им е малко отвъд болката, те разбират, че войната е обективно явление и се справят с нея. Носим следвоенната травма и в двете посоки. Загубихме и родината, и близките си. Всеки чувства тежестта на някаква неспособност, неспособността на следвоенната травма, която ние и децата ни ще носим, докато нямаме единно съзнание. Само националното, единно съзнание води човека към войната и към целта“.
Романът „Времето на мухите“ е издаден от издателство „Нюмаг“ с подкрепата на културно-интелектуална фондация „Възраждане“.
Източник: Panorama.am