„Има много болезнени истории от пътя на принудителната миграция. Хората разказват какво са преживели. Доста е далече от цивилизования свят, сякаш е филм, но е реалност и няма да ни бъде позволено да говорим за тази реалност в Армения. Мачкат те по всякакъв начин, за да не разкажеш истинската си история“, каза Лилит Петросян, член на НПО „Майките на Арцах“, на дискусията на тема „Жените и гражданската борба“.
Тя отбеляза, че днес не се говори за семействата, засегнати от експлозията на склада за бензин в Степанакерт, жените, които са загубили децата си, които са загубили съпрузите си. „Никой не стои зад тях, няма и помен от тях. Говорим, но не е достатъчно“.
Според Лилит Петросян тяхната борба е широка – от защитата на арцахския диалект до защитата на правата на арцахките, които са нарушени от арменското общество.
„Едно дете може да говори на диалект на пътя и да бъде погледнато много лошо или да му кажат нещо обидно. Такива хора са малко, но ако дори един от 10 каже нещо подобно, се късаш от яд“, каза Л. Петросян. Тя подчерта, че иска да живее в Арцах, но в арменски Арцах.
Повече подробности във видеото.
Източник: Panorama.am