Уважаеми читатели, във входящата ни поща постъпи едно писмо-жалба, подадена до Комисията за дискриминация, което представяме и на Вашето внимание.
Защитава ли ни Закона за защита от дискриминация
Докога ще търпим дискриминация от колективният орган Епархийски Съвет към Арменска апостолическа православна църква в България? – пита авторът на статията. Като гражданин на Европейският съюз съм дискриминиран не само според Конституцията на Република България, но и по различни международни и европейски актове като Европейската конвенция за правата на човека, Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и различни резолюции, приети от Европейският Парламент.
“Вероизповеданието е исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи.”
Дискриминация е налице, когато хората биват третирани по-неблагоприятно от други хора в сравними ситуации. Хората могат да бъдат дискриминирани заради тяхната възраст, увреждане, етническа принадлежност, произход, политически убеждения, раса, религия, сексуална ориентация, език, култура и по различни други признаци.Дискриминацията е не само резултат на предразсъдъците на хората, а и неспособността на държавата да контролира и подпомага религиозните общности. По този начин дискриминацията има преки последствия и дълбоки последици върху арменската религиозна общност и регистрираната „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА в България„. Общество, в което дискриминацията е позволена или се толерира, е общество, в което хората са лишени от свободата да разгърнат пълния си потенциал за себе си и за обществото.
В статията си авторът се спира на отнетото от Епархийския съвет (ЕС) на ААПЦБ право на миряните да имат свой духовник, възпитаник на арменска духовна семинария, като посочва последствията от това и предприетите стъпки в защита на конституционите си права.
България, считайки себе си за плуралистично и истински демократично общество следва не само да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на тази идентичност.
Още от 1879 г. Търновската Конституция прокламира равенството пред закона (чл. 57) и свободното изповядване на религията за всички български граждани и чужденци (чл. 40 ). Българската държава е решила в Конституцията си по това време (чл. 42,) че Духовните Водачи представляват вярващите арменци в България, а Епархийският Съвет е само помощен орган. Освен това тя дава свобода на самоуправлението на малцинствените религиозни общности, но също така установява върховен надзор над тях, от страна на изпълнителната власт чрез Министерството на външните работи и изповеданията, а в днешно време от Дирекция по Вероизповедания, директно подчинена на Министерския Съвет (МС).
Съгласно Закон за защита от дискриминация (Чл. 4. ), Европейската конвенция за правата на човека (Член 9, член 14), Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, Дирекция по Вероизповеданията – всеки има право да изповядва своята религия свободно и без ограничения.
***
В България са регистрирани 12 арменски църкви и 1 молитвен дом, което е видно от листата на регистрираните храмове. Арменската епархия в България има от 2018 година Архиерейски наместник Н.В.П. епископ Датев Агопян, (който също е Архиерей на Арменската епархия в Румъния) и едва трима свещенослужители:
За Арменска църква „Сурп Асдвадзадзин“(Света Бгородица) – София – протойерей Кусан Хадавян
За Арменска църква „Сурп Асдвадзадзин“ (Света Бгородица) – Русе – отец Дирайр Хадавян
За Арменска църква „Сурп Кеворк“ (Свети Георги) – Пловдив – отец Храч Мурадян
Изпратеният през 2012 г. от Светия престол в Армения, по молба на Епархийския съвет на ААПЦБ, отец Бардухимеос Агопян, свещенослужител в Арменска църква „Свети Саркис“ – Варна си замина точно преди Великденските празници от България през април 2017 г., тъй като ЕС не поднови визата му. Като духовник, той обслужваше и малкитеенории от септември 2016-април 2017 в Добрич, Силистра, Хасково, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Шумен.
Изпратеният през 2015 г. от Светия престол в Армения, по молба на Епархийския съвет на ААПЦБ, отец Бохос Микаелян, свещенослужител в Арменска църква „Свети Хач“ – Бургас бе принуден* да си замине от България през 2019 г., тъй като ЕС не поднови визата му. Като духовник, той обслужваше 2017-2019 г. и някои малки енории в Ямбол, Стара Загора и Сливен.
Изпратеният през 2018 г. от Светия престол в Армения, по молба на Епархийския съвет на ААПЦБ, отец Нъждех Кешишян, свещенослужител в Арменска църква „Свети Саркис“ – Варна бе принуден* да си замине от България през юли 2019 г., тъй като ЕС не поднови визата му. Така Арменската Църква във Варна постави световен рекорд като в рамките на 3 години смени трима свещеника (Дер Бардухимеос 2012-2017 г., Дер Храчя 2017-2018 г., Дер Нъждех 2018-2019г.).
Важно е да се знае, че духовенството в България и по света (126 епархии) се назначава директно от Всеарменският Католикос на армено-григориянското вероизповедание със седалище гр. Ечмиадзин, Република Армения. Същите духовници завършват висшето си образование в арменската семинария „Кеворкян” в Армения, а след това се ръкополагат за свещенослужители.
След 2 години мъчение за мен и моето семейство и след изгонването на последният свещеник във Варна през 2019 г., обичаният отец Дер Нъждех Кешишян, се наложи да предприема поредната стъпка като гражданин на Република България.
През 2021 година сезирах Комисията за Дискриминацията (КЗД), че се нарушават конституционните ми права на вярващ християнин към Арменската апостолическа православна църква по признаците „вяра“ и „религия“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Тази жалба беше поредната стъпка да се преборя с атеистите, които унищожиха духовният живот на арменците в цяла Източна, Северна и Южна България. Същите обрекоха повече от 15 хил. миряни на асимилация. Не случайно и други миряни от различни градове подадоха жалби за дискриминация и същите бяха одобрени, а впоследствие прикрепени към това съдебно производство.
Жалбата е подадена паралелно срещу Емил Сотиров Велинов, Директор на Дирекция „Вероизповедания“ на МС. В последствие МС беше конституиран като страна по съдебното производство, които до ден днешен не са представили становище въпреки изискванията на КЗД.
Дейността на неговата дирекция е разнообразна и едно от важните задължения е „Продължаване престоя на чуждестранни свещенослужители“, както и да „Съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица.“ Същият не е издал необходимите документи за продължаване визите на свещениците от Варна (Бардухимеос със светско име Варужан Агопян през 2017 година, Нъждех със светско име Кеворк Кешишян през 2019 година ) и Бургас (Бохос със светско име Вреж Микаелян през 2019 година).
Жалбата е подадена и срещу вписаният в Агенцията по Вероизповеданията Епархийски Съвет (колективен орган по Булстат 130385407) към Арменската апостолическа православна църква в България в състав:
АНТРАНИК ШАКАРИЯН – Председател и членове: БОХОС МАНУКЯН, СЕРЖ МАНАШЯН – Зам. Председател, СИРУХИ ШЕЙТАНЯН-АПЕЛЯН, ТОДОРИНА ЖЕЛЯЗКОВА, МИХРАН КАРЕКИНЯН, КЕВОРК ШАЛДЖИЯН, СОНЯ ХОВНАНЯН, АРАМ ЕДУАРД ХАДАВЯН.
През м. декември 2021 г., на основание чл. 50 от Закона за защита срещу дискриминацията се образува производство, дали е налице дискриминация по признак„вяра“ и „религия“.
Вероизповеданието е историческа обусловена принадлежност и ни е дадено от нашите предци. Най-старата арменска апостолическа православна църква в България датира от 1609 година в гр. Силистра, а тази в Русе от 1611 година.
Десетки поколения преди нас са имали възможността да упражняват своето право една общност със свещеници. Арменската религиозна общност в България е регистрирана като „Арменска апостолическа православна църква в България“ и е неразделна част от своят духовен център – Първопрестолният Свети Ечмиадзин в гр. Вахаршапат (Ечмиадзин), Република Армения. Този център определя правилата за обучението на свещениците, дава насоки по църковни въпроси, определя християнските тайнства, потвърждава уставите на подчинените епархии по света, контролира и работи заедно със светските църковни настоятелства, като всички са подчинени на църковното право в Армения.
Аз, като мирянин от гр. Варна принадлежа към арменската християнска общност в града и съм част от нашата Арменска Апостолическа Православна Църква „ Сурп Саркис“ в гр. Варна. Нашата църква винаги е имала свещеник през своята история, но от 2019 година насам след изгонването на последният свещеник Нъждех Кешишян, в църквата не се извършват литургии, кръщенета, сватби, няма арменски духовник за погребения и ние, вярващите християни не можем да участваме в неделната литургия и да вземем причастие.
За първи път в историята на църквите по света, светската власт дава окончателно становище, относно служението на един духовник и това се взема впредвид при удължаване на неговата виза за престой в България.
Нека припомним, че светската власт е само помощен орган на духовниците. Паралелно с това, от публично изявление на председателят на Епархийският Съвет Антраник Шакариян, че внуците му не са кръщавани в арменска църква, става ясно, колко далеч е този човек от каноните на нашата църква и как мястото, което заема като председател на Епархийският съвет му е чуждо. Същият имаше и други срамни интервюта като това пред БНР* или изявлението му в новинарската емисия по БТВ* относно протестите на вярващите арменци от цялата страна, в която Шакариян бива цитиран, че „ще изиска свещеници, които са отдадени на служенето, а не такива, които подклаждат протест“. В предаването „Вяра и общество“* се говори също много обширно по тази тема, но ЕС не приема доводите на хилядите вярващи миряни в България. Там председателят обяснява отново как „светската власт имали претенции към духовниците към тяхната служба“. Това е поредното абсурдно доказателство относно становищата на светската власт към духовенството. Освен това Дер Нъждех е награден от Всемирният Католикос за преданата и всеотдайна служба с нагръден кръст „ланчахан“ и сега е действащ свещеник в Калифорния, САЩ. Тези атеисти дори си позволяват да оценят работата на временно назначеният архиерейски наместник на Арменската Апостолическа Православна Църква за България и Румъния и твърдят: „На проведените литургии от него, той не пропуска случай да покаже своето неуважение към представителните органи на арменската епархия и тласка енорияшите към разделение и омраза!!!“*
Отец Нъждех и отец Бартухимеос ни служеха вярно и бяха истински духовни пастири за нас. Те издаваха книги, преподаваха история, пишеха статии, издаваха вестници, провеждаха литургии. Не случайно цялата общност от миряни застана на тяхна страна, организира подписки, протестираше, писа писма, жалби, сигнали, както и множество статии, интервюта и видеа в медиите. Арменските организации и техните членове във Варна и България събираха подписки в тяхна защита (около 2000 подписа от всички градове). След изгонването на духовниците от Бургас и Варна, хилядолетната арменска религиозна общност в България е съвсем друга. Тя е съществувала още преди да бъдат построени първите арменски църкви в Русе и Силистра, а арменци идват в България преди павликяните, още през VII век.
Основа роля в този дискриминационен процес има не само Епархийският Съвет, но и Дирекция „Вероизповедания“ към МС.
Същата дирекция не се е съобразила с последиците от решението си и не е издала необходимите документи за продължаване визите на свещениците от Варна и Бургас. Това са действия и бездействия на Дирекция „Вероизповедания“ на МС, включително и на нейния директор, които са следствие за дискриминирането ми на религиозен принцип като гражданин на Република България, изповядващ християнската религия, проповядвана от Арменската апостолическа православна църква в България и поставянето ми в неравностойно положение спрямо други арменски църкви в България и спрямо другите религиозни общности в България, чиито права и законни интереси са надлежно гарантирани и защитени от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет като католическо, протестантско, българска православна църква, юдеизъм, мюсюлманство.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. „ е забранена всякаква пряка или непряка дискриминация основана… на религия и вяра“.
До днес Дирекция по Вероизповедания и/или Епархийският Съвет на ААПСЦ не са разрешили проблема с визите на свещениците и вече пета година нямаме духовник.
Така те нарушават правото на вероизповедание на арменците-християни в градовете Варна, Бургас, Добрич, Сливен, Силистра, Шумен, Хасково, Ямбол, Стара Загора, гарантирани по член 6 на Конституцията на РБ. Законът за Вероизповеданията има функции и законова уредба, но за съжаление те са останали на заден план http://veroizpovedania.government.bg/functions
Дирекция „Вероизповедания“ на МС дори не е обърнала внимание, че ЕС от 2018 година не е признат от Всемирният Католикос Карекин II!
Неспособността на държавата и в частност Дирекция „Вероизповедания“ на МС да контролира и подмомага религиозните общности доведе до положението на нашата религиозната общност в този момент. Дирекцията не е контролирала светският орган Епархийски съвет и дори не е обърнала внимание, че този орган, в състава му от 2018 година, е противоречив според Всеарменският Католикос на Арменската апостолическа православна църква.
Ако един устав е непризнат и неканоничен, то той няма как да се регистрира в българския съд след изискано становище от Дирекция по Вероизповедания. Българският съд няма тази компетенция и винаги трябва да изисква това становище преди вписването му.
С различни писма от 17 юли 2018, 10 август 2018, 30 септември 2018, 16 ноември 2018 и в последното писмо от 05 февруари 2019 г., Всеарменският Католикос на Арменската Апостолическа православна църква със седалище Ечмиадзин, Армения, подчертава НЕПРИЗНАВАНЕТО на приетият неканоничен и незаконен устав от 19 май 2018, вписването му в българският съд, както и вписаният орган – Епархийски Съвет от 05 декевмври 2018 г. Този устав е причина и последица за моята и на общността ни дискриминация. Чрез него се вземат противоканонични решения от един орган (Епархийски Съвет) и тези решения се базират на един непризнат устав. Арменските вестници „Вахан“ (31.07.2019) и „Ереван“(22/28 юли 2019) публикуваха становището на „Комисията по уставите към Първопрестолният Ечмиадзин“ относно реформите в устава на арменската епархия в България. В него беше потвърдено още веднъж неканоничният вписан устав и призова за диалог и мирно решение!
А дали всеки може да напише един устав, да го впише в българският съд и да каже, че е наследник на Арменската апостолическа православна църква в България без да бъде потвърден от Църквата Майка!? Това е и ролята на Дирекцията по Вероизповедание, да контролира документите и религиозните общности.
Членовете на КЗД, както и нейният председател Ана Джумалиева приеха присърце моята жалба. Тяхната задача беше да се запознаят с подробности по казуса, защото подобно производство не е имало никога.
***
Наличието на духовно лице е основна предпоставка за упражняване на вероизповедание. Ние християните посещаваме в неделите Арменската църква, постим и вземаме Причащение (Евхаристия). Цялото богослужение е свързано с причастието като едно от седемте тайнства на църквата, а без наличието на свещеник, няма как то да бъде извършено. Според думите на Христос, ние християните, участваме в Литургията за опрощаване на греховете. Преди големите празници – Великден, Рождество Христово, Свети Кръст, Вартавар, Богородица, нашата Църква пости една седмица или 40-46 дена според празника, а на последният ден мирянинът получава Причастие.
Другите важни за миряните тайнства на Арменската църква, са брак, кръщене, покаяние, обед за болен, както и обредите освещаване на дом, помен и погребение. Вече години наред, ние миряните от градовете без свещеник живеем в един бездуховен свят, защото без свещеник е немислимо да изповядване християнската си религия. Тъй като ние сме кръстени в Арменската църква, то ние можем да сме част от тези тайнства само там.
Съгласно чл. 1, т. 4 от Устава на ААПЦБ, епархията в България е неразделна част от Арменската църква, чийто духовен център е Православният Свети Ечмиадзин (адрес: Първопрестолния Свети Ечмиадзин, гр. Вахаршапат, Република Армения, 1101), а съгласно чл. 1, т. 5 от същия Устав, Епархията се ръководи съгласно законодателството на Република България, каноните на Арменската църква и Светите Традиции и указанията на Всеарменския Католикос.
Независимо от посоченото, ръководството на ААСЦБ в лицето на Епархийския съвет с председател Антраник Шакариян, не предприе предвидените в българското законодателство действия за продължаване разрешението за пребиваване на утвърдените от Всеарменския Католикос свещеници за България: 1) свещеник Бардухимеос със светско име Варужан Агопян през 2017 година – за енорията в район Варна и малките енории изброени по горе; 2) Нъждех със светско име Кеворк Кешишян през 2019 година за енорията във Варна; 3) свещеник Бохос със светско име Вреж Микаелян през 2019 година за енорията в район Бургас и малките енории.
Посочените противоуставни и неканонични действия, намиращи се в пряко противоречие с указанията на Всеарменския Католикос, действията на Епархийския съвет на ААСЦБ възпрепятстват мен и моето семейство в правото ми на вероизповедание, което упражняваме в Арменска Апостолическа Православна Църква „ Сурп Саркис“ в гр. Варна, както и на хилядите християни принадлежащи към Арменската апостолическа православна църква в България.
Вержин Бодурян
*бр. 27/ 15-21 юли 2019 г., вестник „Ереван”
*предаването „Булевард Демокрация“ от 25.10.2019г.
*новинарска емисия „БТВ“
*предаването „Вяра и Общество“*бр. 38/ 16-27 октомври 2019 г., вестник „Ереван”
*бр. 28/ 22-28 юли 2019 г., вестник „Ереван” *бр. 29/ 31 юли 2019 г., вестник „Вахан”