За да не се превърне 2 септември – 33-та годишнина от провъзгласяването на Република Нагорни Карабах – в ден на плач, траур, празни приказки или песни и танци по темата за изгубената родина, е необходимо ясно да се формулират определени послания. Членът на групата „Алтернативни проекти“, експертът Вахе Ованесян пише за това в своя статия.
„В Армения не може да има политика, докато въпросът за Арменския Карабах не бъде формулиран като политически дневен ред; не може да има уважителни преговори с Армения, докато въпросът за Арменския Карабах не е в дневния ред на преговорите.
Не може да има „уважаван“ човек, докато сме в това състояние, не може да има „лидер“, който да не вярва в Арменския Карабах.
Няма да можем да станем от коленете си, докато нашият колективен ум не формулира визията за Арменския Карабах като национална мечта. Няма да ни вземат на сериозно, докато нямаме рационални, хладнокръвни програми как да постигнем една мечта, как да превърнем една мечта в рационална програма.
Днешната международна ситуация и жизнените интереси на Ереван налагат Армения да върне въпроса за Арменския Карабах на дневен ред. Нямаме право да говорим за достойнство, докато търпим властта, която ни доведе до тук.
Няма да можем да имаме обикновено, всекидневно щастие на луксозни трапези, в скъпи дрехи и на фона на натрупано имущество, докато в бакинските затвори има арменски синове, а арменците са в такова окаяно състояние.