Почина френският диригент и композитор от арменски произход Гарбис Априкеян. Това написа на страницата си във Фейсбук членът на АРФ Ташнагцутюн, депутатът от блока „Армения“ Лилит Галстян. Както отбеляза тя, Априкиян беше артист с уникален музикален вкус, решителност и талант.
„Повече от шестдесет години Априкеян беше неуморим ръководител на парижкия хор „Сипан-Гомидас“. Между другото, по-голямата част от певците не бяха арменци.
С таланта и класическата елегантност на Априкеян, европейският меломан стана комуникатор на изключителните интерпретации на хоровете на Гомидас, Парсех Ганачян, Алемшах, вкуси чистите изпълнения, откри наследството на арменското хорово изкуство, арменската духовна музика с печата и дълбочината на векове.
Заслугите на Априкеан бяха оценени, той беше удостоен с най-високите държавни награди в родния си Египет и Франция. През 2021 г. той получи най-високото звание на Франция „Командир на изкуствата и литературата“.
Априкеян беше оценен и в родината. През 2009 г. е награден с медал „Мовсес Хоренаци“. През 2006/2007 г. бе за втори път в Армения по покана на Хамазкаин. В концертната зала „Арам Хачатрян“ под негово ръководство и в съпровода на симфоничния оркестър прозвучаха Симфоничната поема на Алемшах „Битката в пустинята“, ораторията „Сасунци Давид“, написана от Априкеян. Съжалявам, че тези произведения не са включени в нашия хоров репертоар… Освен това не съм сигурна дали този концерт е записан.
Интерпретацията на Априкеян на „Нанор“ на Ганачян беше ненадмината, незаличимо емоционална за мен. За първи път я чух… Години по-късно в ушите ми още звучат Камбаните на църквата „Сурп Гарабед“ в Муш, виждам веселото шествие на поклонниците. и всичко това на езика и образа на музиката, с априкеянско-ганачянска магия, с невероятна комбинация от музикална поезия и музикален пейзаж…
Поканих Гарбис Априкеян, който беше откровение за мнозина, в офиса на Хамазкайин, за да се срещнем с млади творци. Той се съгласи с благоприличието на учител и истински интелектуалец. Беше скъпа и вълнуваща среща, неформален разговор на искрен и скромен интелектуалец.
На тази групова снимка са участниците в срещата, повечето от които продължават да творят, собственоръчно или с почерка на артиста. Спомням си Гарбис Априкеян, скромен, истински интелектуалец и художник със скромно и ненатрапчиво присъствие, малко тъжно…
Често съм си спомняла за него, слушайки „Нанор“, за да разсея благодарността си, да скъся дистанцията, да се обновя в истинския си вид… Дори сега съм тъжна, много тъжна, с чувството на загуба. Вечна памет и уважение към великия музикант, артист и човек Гарбис Априкеян“, пише Л. Галстян.