Вицепрезидентът на Републиканската Партия на Армения Армен Ашотян отговаря на 4 въпроса на читатели.
1. Г-н Ашотян, властите упорито прокарват пред обществото програмата, наречена „Кръстопът на мира”. Мислите ли, че е реалистично и защо са толкова привързани към него?
– Прав сте, това шоу продължава и на вътрешния, и на външния терен. Споменах този проект няколко пъти, доказвайки, че това е поредната измама на Никол. В пътуванията си в чужбина Никол винаги се опитва да популяризира този балон. Представяте ли си колко смешно изглеждат навън арменските служители, които раздават брошури „Кръстопът на мира“?
Така наречената програма няма нищо общо с реалната геополитическа ситуация, международни логистични проекти или икономически изчисления. Нито един от глобалните комуникационни проекти, китайският „Един пояс, един път“, руският „Север-Юг“, западният „Глобална порта“, индийските проекти не включват по никакъв начин приказката на Никол.
„Кръстопът на мира” няма да се издигне над нивото на раздаваните по улиците флаери за пица. Това е като стара мома, която е готова да си намери мъж на всяка цена, чиито роднини непрекъснато я хвалят и водят на гости със себе си. От кумова срама съседи и приятели я хвалят очи в очи, а после зад гърба й се подиграват.
2. Едмон Марукян е много активен и се опитва да се представи като опозиция, критикувайки опозицията. Ще коментирате ли, г-н Ашотян?
– В такива случаи съжалявам, че правилото за задължителен срок на годност на супермаркетите не важи в политиката. Нека задам един въпрос. Ако например Макунц или някой като нея бъде изхвърлен, след като е използван като посланик на Никол и стане „силен“ опозиционер, да коментираме ли отклоненията му? Моля всички, просто го игнорирайте, не реагирайте, не коментирайте, не се ядосвайте, не напомняйте за миналото му. Не удължавайте агонията на политическата му кариера. Амин
3. Какво се случва в образователната система на Армения, особено в системата на университетите?
– Нищо особено не се случва. Както във всички останали сфери при този режим, и тук тече разпад, ерозия и колапс. С една разлика. Тази област, за разлика от други области, е в ръцете на човек с репутацията на професионалист, така че тя я унищожава с повече самочувствие и страст, от качеството на образованието до достъпа до образование, от образователното съдържание до академичните свободи.
Последният доклад на ООН (Комитет на ООН по правата на детето), занимаващ се с правата на децата, съдържаше просто срамни и безпрецедентни оценки за проблемите на общественото образование у нас. Между другото, същата ситуация важи и за университетите. Например, дори в индекса на академичната свобода (Academic freedom Index) на института V-DEM, който обича николаитския режим, който винаги си затваря очите за многото нарушения на арменските власти, в последните оценки на академичните свободи на университети, Армения регистрира значителен спад. Особено значителен е спадът по показателя за държане на университетите далеч от политически влияния (4-ти показател от рейтинга). За тях университетите не са образователни средища, те са сгради, студентите не са хора, те са маса, а преподавателите не са интелектуален елит, те са работна сила. Армения също не е родина, тя е херцогство.
4. Как се отнасяте към последните изказвания на Арарат Мирзоян за арменския геноцид?
– Така както се отнася човек от род на предци, преживели Геноцида… Така както реагира всеки нормален арменец… Така както би реагирал всеки нормален човек, независимо от националност и религия.. .. Отричането на арменския геноцид не е инициатива на Мирзоян, а на самия Пашинян. Поредният рекорд на тяхната неморалност беше предсказуем от 2018 г. Въпреки че споменаха въпроса за арменския геноцид в официални документи, те направиха обратното в реални действия, на ниво Никол, правителство и Народно събрание.
Още през април тази година публично обявих от затвора „Нубарашен“, че никой от тях няма право да ходи в Дзидзернагаперт. Времето показа, че отново съм прав. Сега те преминаха към открита политика на отричане, защото остават ненаказани за престъпленията си срещу арменския народ. Излишно е да казвам, че злодеянието на Мирзоян противоречи на конституцията на РА, плана на тяхното правителство и нашата стратегия за национална сигурност. В случая много по-мръсно и вбесяващо е грубото нарушаване на неписани закони. Нека повторя. Отричането на въпроса за арменския геноцид има и сериозни международни последици. Първо се атакуват международните механизми за предотвратяване на геноцидите, в които признаването на арменския геноцид е много важна част.
Никол също измива окървавеното лице на Турция в процеса на евентуалното й членство в ЕС. Десетки години борба и работа на международни политически кръгове също са обект на атаки и съмнения.