Средновековният арменски манастир Дадиванк, разположен в района Карваджар на Република Арцах, окупиран от Азербайджан, е прехвърлен под управлението на общността на Удините.
Според азербайджанските медии „По време на периода на окупация от 1993 г. до 2020 г. арменците се опитаха да фалшифицират историята на храма, опитвайки се да го представят като свой, а след освобождението той беше върнат на първоначалните собственици“.
Според monumentwatch.org след края на войната през 2020 г. азербайджанската държавна пропагандна машина започна активно да въвлича живеещите на територията на Азербайджан християни удини в пропагандата, насочена към експроприиране на арменското културно наследство. Основната причина беше това удините са единствените християнски потомци на кавказките агвани.
Същевременно надписите, запазени по стените на манастира и древните хачкари на територията на манастира, документират древността и арменството на Дадиванк. Има исторически сведения и свидетелства за построяването на манастира в различни чуждестранни литературни и професионални трудове.
В библиографски източници Дадиванк се споменава за първи път през 9-ти век „…от Хорадзор, да се нарича манастирът на Дади“. Основаването на манастира традиционно се свързва с мъченическата смърт на апостол Тадей, който е бил мъченически убит за разпространение на християнството, а манастирът е основан на неговия гроб.
„До 12 век не са известни никакви сведения за историята и строителната дейност на манастира, но още през втората половина на 12 век той е голям духовен и културен център. Косвено се споменава в доклада на историка, който описва годините 1145-1146. действията на командира Чол, дошъл от Персия, за да накаже шахапа (градския глава) на Гандзак, който се бунтува срещу държавата Селджук. Трябва да се отбележи, че принцовете на Хачен също се бориха срещу отслабената държава на Селджуците, поради което Дадиванк, заедно с много манастири и крепости, многократно беше повреден. По това време Дадиванк е бил под управлението на Хатерките, които са били смятани за тронни князе и е техен духовен център. От втората половина на 12 век, както свидетелстват надписите, изсечени по стените на манастира, религиозните и светските сгради в манастира започват да се ремонтират, както и да се строят нови, в резултат на което се оформя основно днешния облик на манастирския комплекс.
Дадиванк се състои от две големи групи религиозни и светски паметници, които са разположени съответно на горните, северните и долните, южните тераси и са включени в единните манастирски стени. Отделни сгради са разположени и извън стените. Главният вход на манастира е от западната страна. Вторият вход на комплекса е от югозападната страна. На северния рафт са църквите, дворовете и камбанарията, а на южната страна са светските сгради“ (източник: monumentwatch.org).