„Ние запазихме нашата държава, нашата независимост, суверенитет, столицата и много други градове и села. За съжаление претърпяхме много жертви.“ Автор на това чудовищно фарисейство е В. Зеленски. За това написа на страницата си във Фейсбук Вахе Ованесян, член на групата „Алтернативни проекти“:
„Човек, който имаше възможността и задължението да предотврати войната, да я спре по-рано, да спаси страната от унищожение, да спаси стотици хиляди животи, но не го направи. За да направи това, човек трябваше да действа независимо, вместо да следва външни инструкции. Сега той измисля теория, че е спасил много градове и села, и разбира се, суверенитета.
„Преминавайки през поражението в 44-дневната война, ние получихме възможността да имаме суверенна държава“. Това са думите на Никол Пашинян. Има удивителна прилика между тези две бедствия. В случая с Украйна поне се разбра кой ги подтикна да воюват и кой им забрани да я прекратят предсрочно. В случая с Армения този важен въпрос предстои да бъде изяснен.
Излиза, че когато е имало силен арменски Арцах с установена държавност, а азербайджанската армия не е била в Джермук, Армения не е била суверенна?
Не е изключено в близко бъдеще, след като даде още жертви и загуби нови територии, Пашинян да каже със същото спокойствие: „Хей, ние едва започнахме да градим истински суверенитет“. Това не е изключено, защото под „суверенитет“ той има предвид собствената си власт, за чието запазване отдавна е спрял да брои жертвите и загубите.
В Украйна хората започват да се примиряват с идеята за президентски избори. Тоест да сменим Зеленски и да го изпратим на бунището на историята, заедно с това, което е направил. Цената е ужасна.
Вече една година в Армения зрее темата дали да са редовни или извънредни. Проблемът е, че Никол няма шанс да остане на власт чрез избори. Следователно има голяма вероятност той да направи нещо ново ужасно преди изборите, да създаде нова реалност, след която избори може или да няма, или да се обезсмислят. Този сценарий трябва да се вземе много сериозно. Освен това, това е нещо, което трябва да се вземе много сериозно. Нашата политическа и обществена сериозност изисква да осъзнаем това и да вземем мерки срещу него. Трябва да направим борбата и съпротивата значително по-сериозни, качествено различни.“