Една вечер грузинският режисьор Иракли Квирикадзе води Марчело Мастрояни и неговия преводач в къщата на Параджанов в Тбилиси. С уплашено сърце Иракли блъска вратата. Отваря се със скърцане в безкрайната тъмнина и тогава светва светлината.
Параджанов очакваше високите гости, като беше подредил луксозна трапеза и бе поканил предварително своите приятели, около тридесетина души. Имаше художник, теляк в баня от Тбилиси, архитект, оперна певица, купувач на диаманти, лекар, фризьор…
Тази вечер Параджанов надмина себе си. Стените на къщата почти рухнаха от смях. Скоро вече нямаше нужда от преводач. В крайна сметка талантът е разбираем на всеки език. В 4 сутринта Параджанов заведе Мастрояни по улица Коте Месхи, за да го изпрати. Сергей спря под ниския балкон близо до стара тбилиска къща.
– Марчело, твоята любов живее тук. Тя е чакала цял живот само теб, Марчело Мастрояни.
-Моята любов? – пита Марчело.
– Името й е Шушана, тя е девствена… на 74 години.
Марчело гледа ужасено Параджанов.
– Седемдесет и четири?
– Тя се е пазела за теб.
Параджанов приближава намерената в двора стълба до балкона и се качва по нея. Марчело, хипнотизиран, следва своя нов приятел. Те се озовават в спалнята.
Лунната светлина осветяваше леглото, в което спи буйната Шушана.
Мастрояни си спомня за огромната Сарагина във филма на Фелини „Осем и половина“. Срещу няколко монети, дадени й от момчета от католически колеж, пълничката танцува румба пред тях на плажа, разклаща мощните си бедра и показва огромното си дупе…
Приближават се до леглото. Навеждайки се напред, Сергей прошепва:
– Шушана, още ли спиш? Цял живот ще проспиш така, малката.
Двеста килограмовата старица отваря очи, разпознава Сергей и пита:
— Какво искаш този път, селянин?
– За какво мечтаеш, Шушана, ти обичаш Мастрояни?
– Мастрояни?
— Ето го. Вземи си го.
След като изрича тези думи, той навежда Марчело и го потапя в огромните гърди на Шушана. Шушана пита със съмнение:
– Вярно ли е?
Марчело й се усмихва. Харесва играта, но се чувства малко неудобно. Но той успява да каже на руски:
– Шушана, обичам те!
Гледайки лицето на мъжа, Шушана изведнъж разбира, че това е истинският Мастрояни. Тя крещи от радост и притиска главата му към горящите си гърди. Параджанов затваря вратата на спалнята и като се появява на балкона, извиква като средновековен глашатай.
– Шушана Казарян губи девствеността си. Ще извадя чаршафите й.
Сред общия смях той няма време да довърши изречението. Възторжените викове на събудени съседи събуждат целия квартал Сололак. Хората започват да се събират на тясната улица, носейки бутилки вино, сирене и зеленчуци. Слагат дълга трапеза и пак започват да пируват.
В светлината на намаляващата луна Марчело слушаше грузинската полифония. Окъпан във всеобща любов, той се чувстваше щастлив. Той извика: „Нека всички Оскари да отидат по дяволите. Искам политическо убежище. Ще остана да живея в Тбилиси.“
Из спомените на Иракли Квирикадзе