През януари 1919 г. Хосров бей Султанов е назначен за генерал-губернатор на Арцах. Със споразумението от 22 август 1919 г. Арцах временно става част от Азербайджан.
Азербайджанските фигури бързаха да направят всичко възможно Арцах да стане постоянна част от Азербайджан. Беше ясно, че след присъединяването на Арцах към Азербайджан, на следващия етап ще се направи всичко, за да се присъедини и Сюник към Азербайджан. След като става губернатор, Султанов започва да оказва натиск върху арменското население на Арцах.
Въпреки факта, че беше решено да се изключи движението на войски, за което генерал Томсън също говори публично, в края на януари азербайджански полк влезе в Степанакерт заедно с британски батальон.
Назначаването на Султанов предизвика голямо недоволство в Арцах, тъй като арменците разбраха до какво би довело поверяването на Султанов на поста губернатор в Арцах.
Веднага след назначаването на Султанов в Арцах започват военни и обществени репресии.За всичко това пише и вестник „Арцах“, издаван в Шуши, подробно за извършените зверства над арменците в Арцах през февруари 1919 г. В броя на вестника от 23 март 1919 г. четем за всички зверства, убийства и етнически прочиствания. извършени от турско-азербайджанските диваци в периода от 23 до 27 февруари 1919 г.
„Телата на Григор Галстян и сина му бяха открити днес.
„На 24 февруари в писмо кметът на Шахумян съобщава за убийството на 9 души от ръката на турците.
„В писмо № 48 от 24 февруари председателят на община Еркедж съобщава, че турците са убили един човек от село Еркедж, един човек от село Манасиншен, 3 души от Шахумян и още двама души от Карачинар. Всички тези убийства са извършени в същия ден, 22 февруари.
„В писмо № 332 от 26 февруари Хачен съобщава за волове и 2000 тумана, откраднати от селяни по пътя за Акна.“
„В бележка от 23 февруари окръжният командир на Дизак съобщава за нападението в окръга и загубата на Ник. „За убийството на Акопян, Айрапет Мирзаян и Карапет Закарян, извършени от турците“.
„На 26 февруари са извършени убийствата в Тъту Чри, при които са убити Давид Арутюнян, завръщащ се от Горис, и Саркис Ованесян, а Аршак Карапетян и Давид, селянин от Тег, са ранени. Телата на убитите са докарани и представени на английската мисия.“
„С писмо № 18 от 27 февруари комисарят на село Сос от Варанда съобщава за откраднат добитък на селянина Мадат Петросян на стойност 8800 тумана. Следите на откраднатия добитък водят до границите на турското село Гаджар.“ (В. „Арцах“, 1919 г., 23 март, стр. 3).
Фактите, представени в горепосочения брой на вестник „Арцах“, са само 4 дни зверства, от които става ясно какво се случва в Арцах по това време, какво правят азербайджанците с мълчаливото присъствие и подкрепата на Великобритания.
Трябва да се отбележи, че Националният съвет на Арцах многократно е докладвал за тези зверства на Британската мисия в Закавказието, но те си затварят очите за всички факти.
„Закавказката мисия отговаря на горепосочените съобщения само с една бележка (4 март, № 193), в която се казва: „Ако представите доказателства за нападенията на турците срещу арменците край селата Мартакерт и покажете имената на нападателите, ще взема мерки за задържането на нападателите.“ (пак там, стр. 3).
Освен че не вижда фактите за турско-азербайджанските зверства, британската мисия също не пропуска да предупреди живеещите в Арцах арменци да не подбуждат уж враждебност, тъй като това ще се счита за враждебност срещу Великобритания.
„Още веднъж ви заявявам, че ако арменците предприемат някакви враждебни действия срещу турците, това обстоятелство ще се счита за враждебно отношение към Великобритания“ (пак там, стр. 3).
Тези исторически факти и реалности доказват, че времето не може да промени характера и плановете на турско-азербайджанския съюз и никога не може да има арменско-турско-азербайджанско т. нар. мирно съжителство на една земя. Това се доказва и от фактите от настоящето.
З. Шушеци