След Батумския договор през 1918 г., новосъздадената азербайджанска държава, заедно с Турция, си поставиха за цел да завладеят провинция Гохтн, съответстваща на Ордубадската и отчасти Ганджакската автономна република. Превземането на Гавар се превръща в много важен проект за турско-азербайджанския съюз, тъй като това е територия, която ги свързва.
За военен управител на областта е назначен Халил бей, който бързо започва да изпълнява плана си, в провинцията започват кланетата на арменците от този период, подробно описани от историка Едик Зограбян в книгата му „Шарур-Нахичеван през 1918-1919 г.“. (Историята на геноцида на арменците от Нахичеван)”, в която той пише по-специално:
„През лятото на 1918 г. турските войски нахлуха в Нахичеванския вилает. Съпротивата продължи 2 дни, местните кавказки татари, или днешните азербайджанци, също нападнаха арменците и за кратко време Нахичеван беше опразнен. Това беше първият геноцид на ичевански арменци)”, Ереван, 2012).
Най-кървавите събития се случиха в Горен и Долен Агулис на 24-25 декември 1919 г. Много важен отзвук на турско-татарските зверства виждаме във вестник „Харач“. В броя от 13 януари 1920 г четем телеграмата на държавника Сергей Мелик Йолчян до министъра на външните работи на Армения:
„Мелик Йолчян от Горис телеграфира на министъра на външните работи на Армения. Според допълнителна, проверена информация, татарите от Нахичеван и Ордубад, водени от турски и азербайджански офицери Халил бей, Едиф бей и други, са избили брутално цялото население на Верин Агулис след клането на Неркин Агулис. 490 души са убити във Верин Агулис, а 1000 в Неркин Агулис. Населението беше избито напълно, с изключение на двадесет красиви момичета, които бяха раздадени на офицерите. Продължава потокът от жителите на Гохт към Мегри. Клането е станало на 25 декември“ („Напред“, 1920, 13).
Разполагаме с редица фактически данни за турско-татарските кланета в Неркин и Верин Агулис, в които събитията са представени така, както са се случили, но с редица документални данни за отвлечените и подарени момичета понякога се споменава и броят на жените, достигащ около 30. В телеграмата на Сергей Мелик Йолчян до Първата Република Армения също се говори за реакцията на Сюник към тези събития и избиването на арменската делегация в Шурнух.
„Населението на Зангезур е силно развълнувано и изисква радикални мерки за премахване на турските и азербайджанските офицери от Нахичеван. Те са сдържани с голяма трудност. В отговор на предложението за отваряне на шосето Шурнух към Капан, изпратените делегати бяха жестоко убити. Изпратената охрана беше подложена на стрелба с пушка и картечница от татарите.”
Представянето на тези исторически факти още веднъж подчертава турско-татарските зверства, извършени в Нахичеван, още един исторически факт, че нашите врагове никога не променят своите цели и сценария за осъществяване на своите цели. Разоръжавайки, избивайки и окупирайки арменски територии, бруталният турско-азербайджански съюз успява да окупира арменските територии. А историята на тези територии се променя за дипломатическата и вътрешната публика и се представя като „освобождението на турските територии“. Времето минава, историята се повтаря, но ние не си вадим поуки.
З. ШУШЕЦИ
