Канцеларията на арменския премиер Никол Пашинян препрати искането до арменското външно министерство. Ведомството се позовава на интервю с ръководителя на арменския кабинет.
Арменската страна не разкрива списъка с планираните събития за 110-ата годишнина от арменския геноцид в Османската империя.
Това заключение може да се направи от отговора на арменското външно министерство на писмено запитване на Sputnik Армения.
За изясняване на списъка със събитията за отбелязване на 110-ата годишнина от арменския геноцид, както и списъка на поканените, Sputnik Армения изпрати официално запитване до кабинета на арменския премиер Никол Пашинян. Оттам той е препратен към Министерството на външните работи.
По-конкретно, попитахме дали въпросът за признаването на арменския геноцид остава в дневния ред на външната политика на Армения, какво прави Ереван, за да гарантира, че Турция и други страни признават факта на геноцида и каква работа върши арменската страна в тази посока с турската страна. Планирано ли е посещение на високопоставени лица от Турция в Армения за 23-24 април? Готова ли е Армения да започне проучване на арменския геноцид заедно с турски експерти след отварянето на архивите?
Министерството на външните работи реши да не отговаря точка по точка на всички тези въпроси.
„Информираме Ви, че на 13 март министър-председателят на Армения Никол Пашинян засегна поставените от Вас въпроси в интервю пред турски журналисти“, се казва в отговора на МВнР.
Външно министерство приложи и линк към интервюто с арменския премиер с препратка към официалния сайт.
Припомняме, че в интервю за турски медии в Ереван Пашинян подчерта, че официалната позиция на Ереван е, че международното признаване на арменския геноцид днес не е сред външнополитическите му приоритети. Министър-председателят изтъкна и невъзможността фактът на арменския геноцид да бъде отречен или предаден на забрава.
Арменският геноцид в Османската империя е първият геноцид на 20 век. Арменците почитат жертвите на трагедията всяка година на 24 април. Tурция традиционно отрича обвиненията за масово изтребление на повече от 1,5 милиона арменци. Фактът на арменския геноцид е признат от много държави и редица авторитетни международни организации. Първата държава, признала геноцида през 1965 г., е Уругвай. След това този факт беше признат от такива страни като: Кипър, Русия, Гърция, Канада, Ливан, Белгия, Франция, Парагвай, Аржентина, Швеция, Боливия, Великобритания, Холандия, Словакия, Германия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Швейцария, Бразилия, Люксембург, Австрия, Ватикана, Чехия, Дания, Португалия, както и временното правителство на Либия, САЩ, Сирия, Европейският парламент Световен съвет на църквите.