Петата неделя от Великия пост се нарича „Неделя на съдията“, името на която е взето от евангелската притча, която се чете в църквата на този ден (Лука 18:1-5).
Ежедневното благочестие обяснява притчата за вдовицата и несправедливия съдия. Според притчата вдовица многократно моли съдия, който не се бои от Бога и не го е грижа за хората, да разгледа нейния случай.
Като се има предвид, че той беше съдия, нямаше власт над него и решаващата дума беше запазена за него, той управляваше всичко своеволно. Той не вярваше в Бог, нямаше никаква съвест, затова смело отсъждаше всички дела в своя полза.
Вдовицата извоюва правото си само с безмилостно настояване и упоритост.
Вече знаем, че Христос ще дойде втори път да съди живите и мъртвите. Всички хора са грешници по природа, независимо от пол, възраст и доходи.
Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ (Рим. 6:23).
Притчата завършва със следния въпрос: „Когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8).
Ако любовта към Бога е усъвършенствана в нас, тогава имаме увереност да застанем пред Него в деня на съда. (1 Йоаново 4:17). Тази присъда ще бъде справедлива, така че всичко, което можем да направим, е неуморно и настойчиво да молим за милост, изкупление и опрощение на греховете.
О, Съдия, когато дойдеш да съдиш в славата на Отца,
живите и мъртвите не влизайте в съд със слугата Си, но
Спаси ме от вечен огън и ме направи да чуя радостния вик на праведните.
към твоето небесно царство. „И помилуй Твоите създания и мен, грешника“. Араратската епархия отбелязва: „Вдовицата ни учи да разпознаваме силата на молитвата без скука. Този герой е пример за нас, защото виждаме как тя преодолява трудностите и изпитанията на живота с твърда молитва, уверено вярвайки в справедливата присъда.“
Според Св. Григор Татеваци съдник е умът, враговете са душата и тялото на човека. Ето защо се казва: „В един град имаше съдия“ и този град е човекът. Тялото на човека е стена, сетивата му са врати, душата му е обитател, умът му е владетел, а желанието и гнева му са войници. Собствеността и богатството на човека са вяра, надежда и любов, както и благоразумие, смелост, здрав разум и справедливост.