Наложеното от Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна света църква в България отсъствие на арменски духовници създаде прецедент и доведе до начало на съдебно дело за дискриминация, а вярващите повдигнаха много въпроси към светското ръководство на църквата. Трима души продължават да се борят за правата си на енориаши, останали без духовник и се опитват да спасят арменската християнска общност в България.
Защо група вярващи християни от Варна и Бургас подават жалба за дискриминация на основа „вяра“ и „религия“ срещу светското ръководство на своята църква?
През последните шест години в Арменската епархия в България се случват ред сътресения от религиозен и административен характер. Нарушенията засягат хиляди арменци от България (в градовете Варна, Бургас, Ямбол, Шумен, Добрич, Силистра, Стара Загора, Хасково, Сливен), които остават без свещеници и възможност да изповядват пълноценно своята вяра. Причините затова са широко и публично дискутирани от 2016 г. насам. В защита на своите „освободени” от Епархийския съвет (ЕС) духовници се събират подписки от над 2000 души по места, организират се демонстрации в различни градове, които са отразени в националните медии, правят се срещи в енориите, но в крайна сметка не се стига до благоприятен изход за вярващите християни и те остават дискриминирани.
Паралелно с това ставаме свидетели как ЕС на Арменската апостолическа православна света църква в България (ААПСЦБ) и нейният председател Антраник Шакариян открито налагат свои управленски методи, вместо да се стремят към запазването на църковното единство в епархията и поддържането на утвърдените уставни връзки с духовният център в Ечмиадзин, Армения. ЕС не само не признава назначеният от Всеарменския Католикос Карекин II Архиерейски наместник епископ Татев Агопян като върховен представител на духовенството и Арменската Църква в България, а и открито нарушава йерархическата структура. Така се отклонява не само от нейните хилядолетни канони, а и от духовния център Ечмиадзин.
Последствията за една вековна арменска християнска общност по българските земи до днес са пагубни: обезлюдени арменските храмове, лишаване миряните от изповядване на светите тайнства – кръщене, причастие, брак, покаяние и др., както и продължителен бездуховен живот обречен на атеизъм. Много от нас вече се питат дали това не е истинската им цел?
Следователно и съвсем съвместимо със ситуацията през 2021г. е подадена жалба до Комисия за защита от дискриминация (КЗД).
В получилият се безпрецедентен парадокс в управлението на една църква – представителството да бъде прехвърлено на светски лица без участието на духовниците, се започва дълга кореспонденция на арменските свещеници с ЕС. Те изразяват писмено несъгласие с това решение, а ЕС им отговаря, „че ще бъдат съдени за клевета, ако не поискат извинение от ЕС” (из показанията на отец Храч Мурадян, духовен пастир на пловдивския арменски храм „Сурп Кеворк”), а други с „непродължаване на визите им за престой в Република България“, задължение, което е в прерогативите на ЕС (интервю на отец Бохос Микаелян в Пловдив).
Крайният резултат е неподновяване на документите за временно пребиваване в периода 2017-2019 г. на свещениците отец Бардухимеос Агопян назначен във Варненската енория, а в последствие и в други малки енории, отец Нъждех Кешишян във Варненската енория и на отец Бохос Микаелян, духовен пастир на арменската църква в Бургас – „Сурп Хач”.
Съизмерими ли са щетите, нанесени на Арменската епархия в България днес, с тези, по време на Османското робство в България?
Отнетото от Епархийския съвет на ААПСЦБ право на миряните да имат свой духовник, възпитаник на Арменска духовна семинария или ръкоположен от висш духовник, както това е ставало от столетия, не довежда ли до нарушаване на импертивите свобода, светост, спасение на вярващите и поставянето им в зависимост от неканоничните решения на ЕС?
Едно от тези щети е несъгласуваното с йерархическият ред на Арменската църква назначаване на духовник. Лицето Саркис Мелконян (доскоро отец Армен) е назначен на 1 ноември 2024 г. за свещеник в храма „Свети Саркис” във Варна 2024 г., без знанието и съгласието на Св. Престол в Ечмиадзин и знанието на Архиерейският наместник, както повеляват правилата на действащият устав и църковните канони. В последствие, епископ Татев Агопян изразява своето отрицателно становище за това назначение с писмо с № 198/ 13 ноември 2024 г., до всички Църковни настоятелства в България, в което подчертава, че се извършва нарушение въпреки, че „ЕС е запознат с чл. 7.1 от действащия устав Устав на ААПСЦБ, приет през 2018 г., и уведомява, че назначението на отец Армен Мелконян е напълно незаканно и противоречи на каноните на Арменската апостолическа църква”.
Последвалото официално съобщение от 17 март 2025 г, че се отнема духовния сан на отец Армен Мелконян, мярка, приложена от Духовният Съвет и Арменския Католикос, не посочва ли, че ЕС са постъпили антиканонично, и че са допуснали сериозна грешка?
В нашата църква има ясна йерархия и уставни правила като назначенията и освобождаването на духовници става с общо решение на Архиерея, ЕС и съответното Църковно настоятелство. Неспазването им би имала разрушителна сила на съществуващата от две хилядолетия арменска църква. Епископ Татев Агопян описва много добре в показанията си като свидетел пред КЗД, че „Диаспората и Арменската апостолическа църква имат хилядолетна история, точно защото са спазвани каноните, традициите и правилата до днес. He e възможно ЕС или едно лице да налага на църквата какво да прави. Ако бяхме следвали този път, сега нямаше да имаме нито една епархия в диаспората. Нашата църковна логика е тази, която ни пази от векове, от създаването през 301 г. до днес.“
Действията на светската власт в лицето на ЕС ни ОТДАЛЕЧАВА от духовния ни център – Св. Престол в Ечмиадзин и създава прецедент за утвърждаване на собствени правила.
Всички ние очакваме членовете на Епархийския съвет да се пробудят и да осъзнаят, че нашата Епархия е част от Единната арменска църква с духовен център Ечмиадзин, а не самостоятелна и самоуправляваща се организация, подчиняваща се на приети от самата нея правила, противоречащи на каноните и традициите на хилядолетната ни църква.
Ръководителите на църквата се сменят, но Духовният ни център остава завинаги и нито монголи, нито турци, нито азери, нито комунисти, нито атеисти, са успели да го унищожат.
Арменците в България и по света израстват в семейства, които имат подчертано християнско възпитание. Техният живот е свързан с Арменската апостолическа църква от приемането на Светото Кръщение като новородени и тяхната отговорност като примерни християни в обществото е голяма. Ние вярваме, че Арменската църква, с нейните ръководни органи – светски и духовни работят за укрепването на нейните устои по целия свят, като гарантират, че решенията се вземат в съответствие с каноничните принципи създадени през вековете.
Сътресенията идват, когато светското църковно административно управление се деморализира и надхвърля компетенциите си на помощен орган. ЕС си позволи да започне открита война с духовния център на вярващите арменци – Светия престол на Всеарменския Католикос в Армения и я превърна в наратив. Налице са вредни отклонения, които силно повреждат нашето общество, като инкорпорират с хитрости малките енории, противопоставят отделни лица и групи хора един срещу друг и така създават анормална религиозна среда за духовниците и миряните.
Какво установява Комисията за защита от дискриминация:
След като са лишени от духовна грижа в продължение на пет години тримата жалбоподатели от градовете с подчертано многолюдно арменско население – Варна и Бургас, получават своята извоювана, с неоспорими доказателства, ПОБЕДА.
С Решение № 112, от 19 март 2025 г., Комисията за защита от дискриминация реши:
*Установява, че спрямо жалбоподавателите е ОСЪЩЕСТВЕНА ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ПРИЗНАЦИТЕ „ВЯРА“ И „РЕЛИГИЯ“ като същите са били ограничени да изповядват свободно своята вяра и религия чрез НЕОСИГУРЯВАНЕТО НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, който е неизменна част от свещенодействието по канона на Арменската Църква, за разлика от останалите членове на същата общност в другите градове като София, Пловдив и Русе, където има назначени свещенослужители без прекъсване.
*Установява, че от страна на ЕС е допуснато нарушение и ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ПРИЗНАЦИТЕ „ВЯРА“ И „РЕЛИГИЯ“ като за продължителен период вярващите от енориите Варна и Бургас, са били лишени от свещенослужител и са поставени в по-неблагоприятна ситуация спрямо останалите енории с назначен свещеник.
*Установява, че от страна на председателят Антраник Левон Шакариян е чрез бездействие е допуснато нарушение и ДИСКРИМИНАЦИЯ НА ПРИЗНАЦИТЕ „ВЯРА“ И „РЕЛИГИЯ“.
И
„ПРЕПОРЪЧВА – на Председателят на ЕС на ААПСЦБ – Антраник Левон Шакариян да предприеме съответните действия за осигуряване на свещенослужители за продължителен период от време, без прекъсване, който е неизменна част от свещенодействието по канона на Арменската църква.”
НАШИЯТ ПРИЗИВ Е ЗА ВРЪЩАНЕ НА ЕДИНСТВОТО С ДУХОВНИЯ НИ ЦЕНТЪР
Благословията на Майката църква има особена духовна легитимност. Това не означава, че духовният център Ечмиадзин едностранно променя решенията на епархиите или ги лишава от самостоятелност. Това е утвърден през вековете механизъм за единството на Арменската църква по целия свят, посредством който църковните канони устояват на превратностите на времето и на междуличностните конфликти.
Именно заради това при изкопа на всяка арменска църква се полага осветен камък, наречен „вем кар” – тежестта на вярата,
е вкопана в нейните основи.
Имаме вярата, че Епархийският съвет ще се вслуша в отправената препоръка на Комисията за защита от дискриминация и ще отправят отново молба до Всеарменския Католикос Карекин II обичаните от арменците във Варна и Бургас отец Нъждех Кешишян и отец Бохос Микаелян да бъдат върнати в България и да продължат своето служение в храмовете ни!
Хрипсиме Ерниасян