Организирано от Комитета на АРФ „Гармир Лер“ в неделя, 23 март 2025 г. беше отслужена панихида по повод 40-ата годишнина от отвличането и мъченическата смърт на Саркис Зейтлиян. Пред бюста на бележития деец на Ташнагцутюн в двора на център „Зейтлиян“ беше положен венец в негова памет.
След панихидата присъстващите се качиха в зала „Мовсес дер Калусдян“, където се състоя представянето на книгата.
Церемонията започна с химните на Ливан, Армения, Арцах и АРФ Ташнагцутюн. Встъпителната реч беше произнесена от Артак Кеокджян, който първо помоли присъстващите да почетат паметта на загиналите другари с минута мълчание, след което попита каква посока би могла да поеме борбата за арменската кауза, историята на независимостта, ако Саркис Зейтлиян, който беше велик дух и воин на идеи, истински водач и незаменим лидер, не беше отвлечен и позорно убит преди 40 години.
Той припомни, че по време на един от най-значимите и повратни моменти в историята на арменския народ, един от изключителните и несравними лидери на нацията, Зейтлиян, стана жертва на антиарменската борба, като добави, че важността на целта, избрана от врага, и цялата тежест на негативните ситуации, възникнали поради това, са много ясни.
Речта на Комитета на АРФ „Гармир Лер“ произнесе Сетрак Хаватян, който каза, че са изминали 40 години от отвличането на мъченика Саркис Зейтлиян, но той все още живее в душата на всеки от нас, както и във всеки камък на този център, който носи неговото име. Той се спря на ползотворната дейност на Зейтлиян в Айнджар като директор на училището „Харач“, като представител на комитета „Гармир Лер“, и особено големия му принос за уреждането на преразпределението на собствеността на Айнджар, като подчерта, че днес запазването на тези имоти е една от основните грижи на селото и затова ние сме призовани да бием камбаните и да запазим това село, с неговите институции и териториална цялост.
Сетрак Хаватян изказа своята благодарност на Гаро Ованесян за неговата старателна и последователна работа по подготовката на тази книга, която е проект на комитет „Гармир Лер”. Той изрази своята благодарност и към всички, които съдействаха за излизането на книгата.
„Днес е празничен ден, защото до центъра на името на нашия загинал другар, където се издига и неговият бюст, имахме и възможността да вземем в ръце този обемен том, посветен на живота и делото на нашия другар, който завинаги ще бъде паметник и спомен за воина на Идеята. „Саркис Зейтлиян“, завърши речта си Хаватян.
По време на събитието Артак Кеокджян периодично представяше селекция от мисли на Саркис Зейтлиян. Директорът на училище „Гюлбенкян“ Армен Ташджиян припомни житейския път на Саркис Зейтлиян и приносът му за Ташнагцутюн. Говори за него като уникална комбинация от квалифицирана организационна фигура, както и далновиден и мощен лидер.
Армен Ташджиян засегна фундаменталната и централна роля на Саркис Зейтлиян, особено в задачата за насърчаване на младежкото единство, развитието на политиката на позитивен неутралитет, приета по време на гражданската война в Ливан, както и разширяването на арменския парламентарен блок.
Армен Ташчиян припомни дейността на Пресслужбата на AРФ, която работи под ръководството на Зейтлиян от 1973 г., и подчерта широкия обхват на неговата работа като публицист, подчертавайки по-специално идеологическите и политически основи на неговата концепция за арменския Изток, големия му принос за преработването на Програмата на AРФ, както и последователните му усилия да направи ташнагската литература достъпна за вътрешните интелектуални и дисидентски среди.
Армен Ташчиян заключи, че преждевременната смърт на Саркис Зейтлиян е нарушила многостранните дейности на неговата 25-годишна мисия, нанасяйки тежък удар на AРФ. Но дори и така, „сияещият белег, който той остави, все още е фар за нашата революционна кампания и неговото послание отеква навсякъде, за да укрепи нашите редици.“
Хайк и Нарек Кешишян изнесоха артистична програма.
Лектор на деня беше Гаро Ованесян, автор на книгата „Лидерът: Саркис Зейтлиян“, който отбеляза, че идеята за подготовка на изследване за Саркис Зейтлиян му хрумнала през 2015 г.. Тогава планирал еднотомна книга, която да обхване живота, журналистиката и организационната му дейност, но спрял поради лични и здравословни причини, след което започнал изследователска работа през октомври 2020 г. Той каза, че книгата обхваща преподавателската, журналистическата и организационната дейност на Саркис Зейтлиян, включително биографични данни, като използва различни източници, от 1955-1966 г.
Ованесян потвърди, че Зейтлиян е искал да подготви хората на утрешния ден, които е очаквал с нетърпение. Той каза, че Зейтлиян е подготвил много млади мъже и жени от нашето поколение, които са се поучили от неговите редакционни статии, водещи статии, многобройни писания, а също и от неговите речи. „Зейтлиян беше въплъщение на добродетелта, честта и морала. Символ на служенето на арменския народ чрез Ташнагцутюн. Той ни научи, че любовта да служим на Армения, арменския народ и Ташнагцутюн идва преди всичко от вярата“, подчерта Ованесян. И Зейтлиян даде за пример себе си, чрез своята личност и работа, чрез своята несломима воля и неунищожимата енергия да не се спира пред лицето на всякакви препятствия. Той достигна върховете на ума и духа, защото владееше волята си, която развиваше непрекъснато.
Гаро Ованесян каза, че Зейтлиянн е внесъл нов дъх и лице в нашата журналистика и добави, че той е имал остра мисъл на литературовед и литературен критик. Познаваше дълбоко арменската литература. Той обичаше журналистиката, която предпочиташе пред литературознанието, защото чрез журналистиката можеше да изрази повече за тревогите и идеалите на арменския народ. Ованесян заяви, че Зейтлиян е имал дълбоко чувство за служба и вярност и в това отношение е оказал големи услуги на AРФ и арменския народ. Той извади арменците от тяхното регионално мислене и го разшири в посока на арменската кауза. Той раздвижи спящи сили, откри способности и внесе нововъведения, особено в тактиката на арменската кауза.
В заключение на речта си Ованесян подчерта, че Саркис Зейтлиян с безупречното си превъплъщение е постигнал собствения си успех и незаличимо е вписал името си в аналите на Ташнагцутюн.
Словото на Централния комитет на AРФ на Ливан беше изнесено от Хагоп Латоян, който първоначално беше оценен от Саркис Зейтлиан, потвърждавайки, че окончателното разпространение на ревизираната програма на AРФ принадлежи на него, като се има предвид идеологическата сила, на която се радваше, талантът за кристализиране на принципи и уточняване на лозунги, както и способността да се формулират напълно доминиращите идеи в рамките на AРФ.
Хагоп Латоян потвърди, че Саркис Зейтлиян е феномен в нашата действителност, извършил ползотворна работа във всички области на националния, образователния, журналистическия, културния, политическия и партийния живот.
„Стилът на работа на Саргис Зейтлиян беше този на „булдозер“. Тоест, той беше многоизмерен, последователен, безкомпромисен и работеше в двупосочен стил. Имаше скок и в работата му. Той знаеше как да работи и да работи“, отбеляза Латоян.
Той се спря на принципността на Саркис Зейтлиан, уникалните му качества на педантичен партиен член и широката му позиция по общоарменските въпроси.
Изхождайки от актуалността на визиите на Саркис Зейтлиян, предвид настоящата атмосфера, в която са застрашени Армения и диаспората, Агоп Латоян заяви, че днес имаме две основни програми за обединение на Армения и диаспората на външния фронт: Арцах и геноцид. Той обаче отбеляза, че сегашното поведение на арменските власти игнорира тези цели, атакува единството и следва антинационален път. За AРФ обаче двата принципа на Саркис Зейтлиян остават същите: да останем единни на външния фронт, да се придържаме към необходимостта от съществуване, укрепване и развитие на Армения.
Латоян каза, че 35-тото Общо събрание на AРФ Ташнагцутюн също потвърди върховенството на правата на народа на Армения и Арцах, императивът да се поддържа териториалната цялост и да се противопоставят на всички разделящи подходи, съществуването, укрепването и национализацията на Армения, стремежът към международно признаване на арменския геноцид и правото на репарации, запазването на дневния ред на Арцах, организацията и укрепването на диаспората.
В края на събитието архиепископ Варужан Херкелиян произнесе своето послание. След това представителят на комитета на АРФ „Гармир лер” Гаро Ованесян поднесе сувенири. Екземпляр от книгата беше раздаден на всяко семейство от комитет АРФ „Гармир лер“, а книгите бяха с автограф от автора.
