През 2024 г. лица са изпратили 5,8 милиарда долара в Армения от чужбина чрез банки. Според данни на Централната банка в сравнение с 2023 г. паричните преводи към Армения, или както често се нарича паричните преводи, са се увеличили с 2,5%, пише “ Hetq „.
Въпреки регистрирания растеж, ясно е, че скокообразният темп на растеж, регистриран през 2022 г., когато паричните преводи се увеличиха от 2,1 милиарда долара на 5,2 милиарда долара годишно, не се запази през следващите две години. Да припомним, че този бърз растеж се дължи на потока от руснаци, пристигнали в Армения след руско-украинската война, последван от потока на пари, принадлежащи им.
„Например, много преселници бяха регистрирани в руски компании, но работеха от Армения и получаваха заплати от Русия. От средата на 2023 г. броят на притоците от Русия започна да намалява, тъй като презаселниците напуснаха Армения. Следователно паричните преводи от Русия към Армения също намаляха“, казва икономистът Армине Петросян, старши изследовател на изследователския център „Acses“.
Част от тези пари идват и излизат. През 2024 г. паричните преводи на физически лица в чужбина от Армения, изходящият поток, възлизат на 4,3 милиарда долара, като се увеличават със 7,1% спрямо предходната година.
Икономистите често обръщат повече внимание на нетния приток на парични преводи. Нетният входящ поток показва разликата между входящ и изходящ поток. През 2024 г. той е 1,5 милиарда долара, намалявайки с 8,9% спрямо предходната година. Тъй като през този период изходящите потоци нарастват по-бързо от входящите, намаляването на нетните входящи потоци следователно е по-голямо.
Данните за входящ и изходящ поток включват както търговски, така и нетърговски трансфери.
Армине Петросян отбелязва, че отливът от Армения е бил основно с търговска цел. Например, те купуват недвижими имоти или други стоки от Армения в ОАЕ (Обединени арабски емирства), Швейцария, Китай и други страни и изпращат пари в замяна. Това е търговски трансфер.
Централната банка не разкрива кой и за какви цели изпраща пари в чужбина от Армения. Съществува обаче основателна хипотеза, че паричните преводи на руснаци, преместили се в Армения, сред които има и бизнесмени, имат значително място в изтичането през последните три години. Тъй като са били лишени от възможността да извършват такива преводи през руски банки, те са използвали услугите на арменски банки.
Възможно е също така този приток и отлив на парични преводи да е част от активен реекспорт от Армения през последните три години.
Основният източник на парични преводи е Русия
Русия е най-големият източник на парични преводи от чужбина към Армения. Винаги е било така. Въпреки това, ако до 2022 г. тези средства бяха изпратени предимно от граждани на Армения, които заминаха да работят в чужбина, то от 2022 г. притокът на пари последва притока на руснаци в Армения.
Както бе споменато по-горе, през 2024 г. в Армения са преведени от чужбина общо 5,8 милиарда долара. 65% от тях или 3,8 милиарда долара са прехвърлени от Русия.
Спрямо 2023 г. паричните преводи от Русия към Армения са намалели с 3,2%.
На второ място по обем на паричните преводи към Армения са САЩ с 691 млн. долара. Трансферите от САЩ са се увеличили с 4,1% спрямо 2023 г.
Швейцария, остров Ман и ОАЕ са в челната петица, но спрямо САЩ и особено Русия имат много по-малка тежест в общия обем на притока (виж инфографиката). Трансферите от Швейцария са намалели с 10%. Притокът от ОАЕ се е увеличил с 56%.
Интересно е,че в челната петица е остров Ман. Трансферите от тук към Армения започнаха да се увеличават от 2022 г. Дотогава те бяха незначителни. През 2022 г. от остров Ман в Армения са прехвърлени 32 млн. долара, през 2023 г. – 19 млн. долара, а вече през 2024 г. – около 117 млн. долара. Само от статистиката на Централната банка се вижда, че това са предимно преводи с търговска цел. Като се има предвид, че притокът на пари от остров Ман е активен от 2022 г., не е изключено той да е свързан и с фактора на руско-украинската война.
Според икономиста Армине Петросян, тъй като остров Ман се смята за офшорна зона, този факт прави паричните преводи в тази страна „привлекателни“.
ОАЕ, Русия, САЩ. география на паричните потоци
Ако Русия е лидер в притока на парични преводи към Армения, то Обединените арабски емирства са този в изтичане.
Около 20% от 4,3 милиарда долара, изтекли от Армения през 2024 г., са прехвърлени в ОАЕ, 16% в Русия, 13,5% в САЩ, 10,5% в Швейцария и 4% в Монако. Това са първите пет страни по изходящи потоци по специфично тегло.
Изтичането от Армения към ОАЕ се е увеличило рязко от 2022 г. „Това също е в съответствие с факта, че в момента почти половината от износа на Армения отива в ОАЕ, което е реекспорт на злато и диаманти от Русия към ОАЕ. Може да се предположи, че постъпленията от реекспорта на злато също отиват в ОАЕ, в резултат на което имаме увеличение на изтичането на капитал в тази посока. Тъй като реекспортът на злато има временен характер, изтичането на пари в тази посока също може да има временен характер“, допуска в мнението си икономистът, анализатор на данни Агаси Тадевосян.
Швейцария и Монако също са в челната петица по изтичане.
Изтичането на пари също се ускори в началото на 2025 г
През януари-февруари 2025 г. лицата са прехвърлили 845 млн. долара от чужбина в Армения чрез банки, което се увеличава с 9,6% спрямо същите месеци на предходната година.
В същото време изходящите потоци – трансфери от Армения в чужбина – нарастват много по-бързо. Те възлизат на 758 млн. долара, като се увеличават с 22,7% спрямо януари-февруари 2024 г.
В резултат на това нетният входящ поток, разликата между входящ и изходящ поток, през първите два месеца на 2025 г. възлиза на 87,5 милиона долара, което е намалено с 43% спрямо същите месеци на предходната година.
Забавянето на растежа на паричните преводи, наред с други фактори, има отрицателно въздействие върху икономическия растеж. „Въздействието на екзогенните фактори, причинени от руско-украинския въоръжен конфликт, върху икономиката на РА през 2022 г. след това постепенно отслабна, а темповете на икономически растеж постепенно се забавиха“, заключават анализаторите на фонд „Луйс“.