Общественичката Наира Зограбян пише:
„Помните ли случая с Мардик Еремян? Мардик беше момчето от Арцах, което беше застреляно на пътя Шуши-Степанакерт на 9 ноември 2021 г. заедно с още трима негови колеги и приятели.
Мардик и неговите другари войници, с разрешението на руските миротворци, извършваха изкопни работи за изграждането на нов водопровод в тази част от пътя, която се смяташе за неутрална зона. От азербайджанските позиции към тях се приближил азербайджанец, който след като излаял нещо, извадил оръжието си и очи в очи убил Мардик и останалите момчета.
А ето и Мардик, още един арменец, който беше застрелян от вражески огън, но „героичното“ Министерство на отбраната на Армения, както в стотици други случаи, отказва да му даде статут на жертва, в резултат на което семейството не се ползва с никакви привилегии. Родителите на Мардик се обърнаха към кабинета на президента, оттам отговориха, че Мардик трябва да получи статут на жертва на вражески куршум, а след това казаха, съжалявам, Министерството на отбраната отказа.
Възрастните родители на Мардик са в много тежко социално положение и сега живеят под наем в Ечмидзин. Те дадоха на родината си син, на когото в този момент беше възложена задачата да прокопае водопровод в опасна линия и те бяха убити от вражеския огън.
Това е абсурд, пълен абсурд, а в тази ситуация има стотици семейства.
Разбирам, че „капитан“ Папикян няма време да се занимава с подобни въпроси. те се занимават с отричане на неоспоримото, например, че турците вчера цял час не са стреляли интензивно на границата със Сюник. Но трябва да се реши въпросът със статута на Мардик и много други арменци със същия статут, семействата на тези разстреляни от турците момчета са в екстремно социално положение.