Вестник „Пасд“ пише:
„Факелното шествие“, което по традиция започва в навечерието на 24 април в символичния 19:15 ч., винаги е имало особено символично съдържание. Нямаше как да бъде другояче, имайки предвид символиката на това вече традиционно шествие, за да почетем жертвите на арменския геноцид, извършен от Турция, да запазим духа на борбата.
Както всяка година, и този път естествено инициатор на „Факелния марш” е АРФ Ташнагцутюн, представлявана от своите младежки и студентски съюзи „Никол Ахбалян”. Вярваме обаче, че представителите на АРФ няма да възразят, че през последните години това не е само събитие на една партия, взета поотделно. То вече се превърна в надпартиен феномен и това е естествено, тъй като паметта за националната трагедия и постигането на репарации е национален стремеж и проблем.
Да, „Факелният марш” винаги е имал своето значение, но особено сега, особено в наши дни, придоби допълнителна и особена символика.
На първо място, „Факелният марш” има определен смисъл на национална, а в нашия случай и вътрешнообществена, консолидация и солидарност. Колкото и да е болезнено да се запише, „Факелният марш” (както и потокът от наши сънародници към Мемориалния комплекс Цицернакаберд на 24 април) също е проява и демонстрация на борба срещу отричането, срещу забравата и детинщината.
Да, тъжният факт е, че арменското правителство днес действа от позицията на отричане на арменския геноцид, подлагане на неоспорими исторически реалности на ревизионистична и измамна ревизия и „избелване“ на геноцидната престъпна Турция. Преследвайки целта на всяка цена да стане приятел с Турция и на практика да постави Армения под турско управление, правителството, ръководено от Пашинян, е готово да отрече арменския геноцид. И редица изявления на Пашинян, включително премахването на международното признаване на арменския геноцид от списъка на външнополитическите приоритети на Армения, свидетелстват за това.
Но е ясно, нали, че признаването на арменския геноцид не е само за миналото? Признаването и осъждането на арменския геноцид е неразделна част от нашата настояща и бъдеща сигурност. И „Факелният марш“ също служи като уникално напомняне за това, доказвайки на света, че арменският народ не е съгласен с отрицателната политика на настоящите власти.
Трябва да се отбележи, че правителството на Пашинян съвсем не е първото, което иска да унищожи завинаги историческата памет на нашите арменци, но борбата никога не е угасвала. Напротив, случвало се е, че колкото по-силен става този натиск, толкова повече пламва факелът на борбата. Важното е да гори в ума и душата.“