Каква е тайната на дълголетието на медицински работник от село в Арарат? Снимачен екип на Sputnik Армения отиде да посети Дзахиг Саркисян.
В село Айгестан в област Арарат и в съседните села можете да срещнете, без преувеличение, стотици хора от различни поколения, родени благодарение на Дзахиг Саркисян. Баба Дзахиг , която наскоро отпразнува 100-годишнината си, работи в медицинския център на Айгестан в продължение на много десетилетия. Трябваше да бъде лекар, акушерка, медицинска сестра и известно време дори да управлява медицинския център. Благодарение на нея се родиха стотици бебета не само в Айгестан, но и в съседните села.
„Няма значение кой и къде се е оженил, всички ме познават и идват да ме видят в родилния дом. Всяка ревизионна комисия беше пращана при мен, защото родилното ни беше образцово“, казва с гордост бабата.
Дзахиг Саркисян разраждаше бебета не само в болницата, но и у дома. Но въпросът не се ограничаваше само до раждането на бебета: тя посещаваше новороденото и майката всеки ден, проверяваше здравето им и правеше необходимите срещи.
„Когато се почука на прозореца, това означаваше, че трябва да съм готова. Касинката трябваше да бъде колосана и изгладена“, както си спомня баба ми днес.
Дзахиг Саркисян е родена през 1925 г. в село Айгестан. Майка й беше домакиня, баща й беше началник на склад. След училище, което Дзахиг завършва с отличие, тя постъпва в медицински колеж. След това е назначена като фелдшер-акушер в Айгестан, където има остър недостиг на кадри.
Баба Дзахиг е ветеран от Великата отечествена война и е наградена с ордени за активната си работа в тила.
„Веднъж събрах девет селски жени и донесох вълна. Едната предеше, другите плетяха. Така че всяка вечер плетяхме по 20 чифта чорапи, които занасях във военната служба и молех да ги пратят на нашите войници“, разказва баба Цахик и ни показва военна книжка, където пише – „младши лейтенант“.
Дзахиг Саркисян си спомня топло за своя съпруг, починал преди почти 40 години.
„Мъжът ми не ми позволяваше да ходя на работа с дрехите, с които бях предишния път, винаги бях на високи токчета. Никога не е ревнувал, такъв си беше“, разказва жената.
Баба Дзахиг има отлична памет: тя помни не само рецептите, които е написала, но и стихотворения, стихове и песни. Пише и стихове, част от които посветени на внука й Армен.
„Той ми е първият внук, много го обичам“, разказва бабата и ни описва подробно вида му. Армен живее извън Армения и при всеки телефонен разговор звъни на баба си от Сочи… Говорейки за внука си, Дзахиг Саркисян не може да сдържи вълнението си.
Да станеш в шест сутринта, да изпиеш едно кафе в седем, да не ядеш нищо след 19 часа, да се движиш много, да вършиш домакинска работа, да гладуваш, ако се разболееш, да не пиеш лекарства на своя глава – това е редът, който спазва 100-годишната баба Цахик и цял живот го спазва. Може би това е тайната на дълголетието на акушерката от Айгестан.