В продължение на 1700 години арменската църква в Светите земи е била символ на арменската държавност.
Арменската общност в Йерусалим през последните години все повече намалява поради военните действия. Това мнение изрази в интервю за Sputnik Армения игуменът на манастира „Свети Архангели“ в арменския квартал на Стария град на Йерусалим архимандрит Гевонд Оганесян.
„Имаше голям отлив след войната от 1948 г. (има се предвид арабско-израелската война от 1947-49 г., бел. ред.). Преди това в Ерусалим имаше 30-40 хиляди арменци. След 1967 г. беше регистрирана друга вълна на емиграция (шестдневната война между Израел от една страна и Египет, Сирия, Йордания и Ирак от друга, бел. ред.). И сега този отлив все още е продължава“, каза той.
Той смята, че друг съществен фактор за свиването на общността е, че за арменец е много трудно, ако не и невъзможно, да се установи в Израел – да заема високи постове в различни области, да се занимава с голям бизнес и т.н.: „Арменците тук основно държат малки магазини за сувенири или бижута. Имаме и лекари, адвокати, учители. Те обаче не са много.“
Засягайки проблемите, възникнали в арменската общност през последните години, Гевонд Вартабед отбелязва, че в случая с „Говерун Бардез“ (в превод от западноарменски „Кравешка градина“) общността няма конфликт с държавата – тя има конфликт с наемателя, по-специално с бизнесмена Даниел Рубинщайн.
Да припомним, че скандалът избухна преди няколко години, когато главата на Йерусалимската патриаршия на Арменската апостолическа църква архиепископ Нурхан Манукян подписа договор за отдаване под наем за 99 години на територия в югозападната част на арменския квартал, известна като „Говерун Бардез“, за изграждането на седемзвезден хотел.
Според архимандрит Гевонд процесът в случая е бил забавен поради военните действия.
Друг конфликт е свързан с държавния данък, който градските власти на Йерусалим възнамеряват да събират от Арменската патриаршия. Засягайки тази тема, свещеникът уточнява, че искат да се събира данъкът не от манастирските комплекси, а от тези структури, от които Патриаршията получава печалба.
„Всички християни тук дължат милиони данъци“, казва той.
Нека уточним, че ръководството на Йерусалим заплашва с конфискация на имуществото на Арменската патриаршия, заявявайки, че църковната структура не е плащала данък върху наема на територията си от 1994 г. Патриаршията и местните арменци обаче смятат тези искания за неоснователни и несправедливи и вече са завели дело за предотвратяване на конфискацията на имущество. Факт е, че значителна част от дълга е свързан с недвижими имоти, които всъщност са отдадени под наем на самата община Йерусалим. Според Арман Татоян, член на международния правен екип, представляващ арменската общност в Йерусалим, исканията на кметството са неоснователни, тъй като християнските църкви в Йерусалим са били освободени от данъци още от времето на Османската империя.
За важността на арменското присъствие в Йерусалим
Архимандрит Гевонд обръща внимание на факта, че в продължение на 1700 години арменската църква в Светите земи е била символ на арменската държавност.
„Нашата църква е виждала византийско, римско, персийско, арабско, селджукско, татарско, монголско, османско, английско, еврейско управление тук и успя да запази своята арменска идентичност“, казва той.
През 7 век арменската общност е имала 80 манастира, днес са едва 20; Общността има около 20 свещеници, около 30 ученици в семинарията… Но тази малка общност се бори за присъствието си в Светите земи и за защита на своята идентичност.
„Понякога ни питат защо правим толкова много служби и литургии. Всичко това е необходимо, за да можем да се „съревноваваме“ с католиците и православните. Да, трябва да станете в три сутринта и да отслужите служба на Божи гроб. Това е единственият начин да запазите присъствието си“, отбелязва свещеникът.
Той обръща внимание на факта, че за тази земя винаги е имало ожесточена борба от страна на световните сили. Всички те искаха да имат тук своя собственост: „Между другото, причината за Кримската война от 1853 г. беше спор за притежанието на ключа от Витлеем. Всички тези раздори в крайна сметка доведоха до война… Чужденците често, когато влязат в църквата „Свето Възкресение Христово“ и видят там арменски букви, се учудват и питат какво отношение имаме ние към това. Тоест какво отношение имаме, отговарям?..“
Арменският квартал, където се намират сградите на патриаршията, обхваща голяма част от Стария град на Йерусалим. Сред тях са манастирът Свети Яков, църковни сгради, училище за преводачи и арменска печатница.
Лилит Арутюнян