Премиерата на филма на Сарик Андреасян „Война и Кочари“ се състоя в Ереван в навечерието на 80-годишнината от победата във Великата отечествена война. Не само творческият екип и известни личности дойдоха да гледат филма в Киномосква, но и очевидци на войната, а сюжетът не остави никого безразличен.
Това е история, базирана на истински събития, за трима приятели, които напускат отдалечено арменско село и се отправят на фронтовата линия. Те се борят смело, защитавайки родината си, дома си. И в жестоката суматоха на войната музиката им помага…
Преживявайки трудностите на войната, героите на филма достигат Берлин. Близо до Райхстага, под звуците на своите зурни и дхол, арменски войници танцуват нашия победоносен Кочар, превръщайки го в един от символите на победата.
Цената на победата, разбира се, е човешка загуба, жестоки преживявания, чакане и голяма надежда, която не угасна и даде своя резултат.
Режисьорът Сарик Андреасян не успя да присъства на премиерата на филма по основателна причина. Както отбелязва брат му Гевонд, режисьорът се готви да стане баща за четвърти път и в момента е със съпругата си Лиза Моряк. Последната, между другото, също имаше малка роля във филма.
„Идеята беше много предвидима за нас, но не знаехме откъде да започнем. Не искахме да бъдем предвидими, защото има много съветски филми за войната и не искахме да се конкурираме с тези филми, защото всеки филм има своя собствена история, своя собствена драма, а създателите на тези филми са били косвено свързани с тези събития“, казва Гевонд Андреасян. Той си спомня как е дошъл в Ереван с брат си Сарик през 2016 г. Там се запознават с Рубен Джагинян и след дълги дискусии Сарик разбира, че филмът трябва да е за Великата отечествена война. „В края на краищата 600 000 от нашите деди са участвали в нея и колкото и ужасно да звучи това, 300 000 от нашите мъже не се завърнаха. И двамата ми дядовци са се сражавали, единият е изчезнал, другият се е върнал ранен на няколко места. С други думи, това не е чужда тема, всъщност е една от най-вълнуващите и важни теми: за обща победа. И си спомнихме известния танц край Райхстага, където някой свири на дудук, някой друг на… зурна. Ясно е, че тези инструменти не можеха да бъдат намерени в берлинските музикални магазини. Това означава, че някакви арменци от Армения са ги занесли там. Започнахме да разработваме тази история и стигнахме до идеята, че това трябва да е филм за тези музиканти, които са взели инструментите си със себе си. Мислеха, че всичко ще свърши много бързо, но както знаете, войната продължи повече от 4 години. С този филм отдадохме почит на паметта на нашите деди“, добави Андреасян.
Сценарият на филма е написан от Алексей Гравицки и Сергей Волков, оператор е Анатолий Симченко, композитори са Арташес Андреасян, Манук Казарян и Едгар Акопян, а монтажът е направен от Георги Исаакян. Сарик Андреасян, заедно с брат си Гевонд Андреасян и Рубен Джагинян, е и основен продуцент. Главните роли се изпълняват от Давид Мхитарел, Давид Котов-Ованесян, Сергей Мелконян, Павел Прилучный, Анна Егоян, Марджан Аветисян, Микаел Джанибекян, Зепир Брутян и др.
Филмът е дублиран на арменски от компанията „Шарм Холдинг“ в студио „С’хармония“.
Сюне Аракелян